Христо Иванов оттегля номинацията на Атанас Семов за Съда на Европейския съюз

След изслушване на 30 октомври Комитетът по чл. 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който дава становище по годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия и генерален адвокат във висшата юрисдикция на Съюза, излезе с отрицателно становище по кандидатурата на доц. Семов, поради липсата на достатъчен професионален опит на високо ниво.

Депутатският имунитет е отживелица, смятат бивши народни представители

Отживелица - така определи депутатския имунитет бившият народен представител Атанас Семов, заместник-председател на РЗС. Според решени...

Прочети повече

Становището на Комитета е получено тази вечер от българските власти. В него се отбелязва, че Комитетът е информиран подробно за проведената в България процедура и не счита за основателни отправените до него упреци относно легитимността й. Комитетът отчита академичните постижения на г-н Семов и познанията му в областта на правото, но констатира, че професионалният опит на високо ниво на г-н Семов е формиран след 2004 г., което се преценява като недостатъчно, пише БГНЕС. 

Комитетът по чл.255 ДФЕС е консултативен орган и неговите становища нямат обвързваща сила. Окончателно решение по предложените кандидатури се приемат от държавите членки в рамките на Съвета на ЕС. За периода 2010-2013 г. Комитетът по чл. 255 е дал отрицателни становища за 7 от общо 32 кандидатури за постъпване за първи път на длъжност като съдия или генерален адвокат (близо 22% от кандидатите). 

Съгласно чл. 253 ДФЕС „съдиите и генералните адвокати на Съда се избират измежду личности, които представят всички гаранции за независимост и които отговарят на всички условия, изисквани в техните съответни държави за заемане на най-висшите съдебни длъжности, или които са юристи с призната компетентност“. Съгласно българското законодателство изискуемият стаж за заемане на най-висша съдебна длъжност – съдия във върховен съд - е 12 години. Такова е и изискването в чл. 5, ал. 1, т. 5 от ПМС № 214/2010 г. от 2010 г. за създаване на процедура за провеждане на избор на кандидат за съдия и за генерален адвокат в СЕС, и за съдия в Общия съд, където е записано, че кандидатът за съдия или генерален адвокат в Съда на ЕС трябва да има най-малко 12 години юридически стаж или да е юрист с призната компетентност. 

В своята практика Комитетът по годността на кандидатурите поддържа становище, че стандартът за необходимия професионален опит за висока съдебна длъжност следва да бъде в порядъка на 20 години. Същевременно, Комитетът е изразявал положителни становища за кандидати с по-малък стаж, като последният такъв пример е чешкият професор по европейско право Микал Бобек, който тази година получи одобрение като генерален адвокат. 

След проведен разговор с министър-председателя, министърът на правосъдието ще предложи на Министерския съвет да отмени Постановление № 214 от 2010 г. за създаване на процедура за провеждане на избор на кандидат за съдия и за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз (СЕС), и за съдия в Общия съд. Тази стъпка се налага както с оглед необходимостта да се излъчи нова номинация в максимално кратки срокове, така и поради системния характер на много от недостатъците на досегашния подход. 

Доц. Ат. Семов: Образованието и науката са презирани

Сравнението с Европа е много ценно, но и много болезнено същевременно, защото ние не само сме изостанали от Европа, ние не я следваме. ...

Прочети повече

След отмяната на ПМС № 214 от 2010 г. и след консултации, министърът на правосъдието ще предложи на премиера авторитетен кандидат за генерален адвокат в СЕС, който да бъде одобрен с решение на МС. 

Нов ред, по който в бъдеще да бъдат провеждани подобни селекции, следва да бъде изработен след задълбочена професионална дискусия. След приключване на настоящата процедура, Министерството на правосъдието ще обяви своя анализ на изводите от досегашния ни опит, както и сравнително проучване на подхода на другите страни-членки на ЕС, на основата на което ще бъде проведено обсъждане за изработване на нова рамка за подобни назначения. 

Процедурата по реда на ПМС № 214 е създадена през 2010 г., а при прилагането й досега тя показа редица дефекти. По този ред Министерството на правосъдието на два пъти проведе конкурс за генерален адвокат през 2015 г. Първият конкурс, на който се явиха десет човека, приключи в края на март, без конкурсната комисия да направи предложение за кандидат. На втория конкурс, стартирал през юни, се явиха 12 кандидати, 11 бяха допуснати до езиков изпит, а 9 се явиха на изслушването. От кандидатите, класирани на първите пет места на втория конкурс, само двама са представили документи за професионален стаж над 20 години, като те са класирани на четвърто и пето място от конкурсната комисия, съответно с оценки 4,40 и 3,75. В крайна сметка никой от кандидатите не показа изключителни професионални качества. 

Резултатите от проведените конкурси потвърждават наличието на системен проблем - 8 години след влизането на България в ЕС, все още в страната няма създадена достатъчно широка професионална общност в областта на правото на ЕС с необходимия колективен капацитет и международен авторитет. Този проблем се откроява и от данните на проучванията на МП относно актуалното състояние на юридическото образование. В рамките на проведеното социологическо проучване сред практикуващи юристи недостатъчната подготовка по право на ЕС е сочена като един от основните дефекти на университетския курс. Провеждането на успешна конкурсна процедура с необходимия убедителен резултат изисква наличието на определена „плътност“ на професионалната общност, която да включва достатъчен брой специалисти и професионални авторитети. В крайна сметка, проблемите на процедурите за подбор на кандидати за толкова високи позиции се коренят в ограниченията на националния ни професионален капитал в областта на правото на ЕС. Очевидно, това е проблем, който засяга и много други стратегически национални интереси и чието решение изисква целенасочена и дългосрочна политика. 

Именно с оглед и на този системен дефицит, МП инициира реформата на образованието по право. Основна цел на предлаганите от министерството промени в нормативната база е максимално бързото компенсиране на кадровия недостиг в областта на европейското право чрез разширяване на неговото преподаване. Наред с това, министерството ще предложи и други инициативи за развитие на националния ни академичен и професионален капацитет в тази област.

Много е важно обществото да не постига политизиране и истерия, заяви Христо Иванов

"Има много ясни стандарти как трябва да се използва оръжие от служителите. От друга страна превишаването на тези правомощия също е мног...

Прочети повече