In Memoriam: Големите български културни дейци, които загубихме през 2023 г.

Изящни изкуства

Още в началото на годината на 99 години ни напусна големият художник Любен Зидаров. Той остави забележително творчество в областта на илюстрацията и живописта, формирало вкуса на няколко поколения. Активен художник до последните си дни, Любен Зидаров ни вдъхновяваше с нестихващия си порив да твори и експериментира, с оптимизма и финото си чувство за хумор. Впрочем, в края на годината Националната художествена галерия валидира пощенска марка по случай 100-годишнината от рождението на художника.

Още: Проф. Дичев: Не трябва улицата да налага правосъдие

Ставри Калинов. Снимка: БГНЕС

През септември пък дойде тъжната новина за кончината на друг изключителен творец - Ставри Калинов. Носител е на различни награди, между които "Кристалната звезда" на галерия "Макта" за най-добра изложба на 1995 г. и наградата "Златен век" на Министерство на културата за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура (2006). Световно известната онлайн галерия "Artsper" поставя името на Ставри Калинов до имената на Салвадор Дали, Пабло Пикасо, Густав Климт и др. "Той бе една от най-популярните фигури в съвременното българско изкуство", казват от Съюза на българските художници (СБХ).

Писатели и общественици

През януари на 90-годишна възраст от този свят си отиде и проф. Елка Константинова. Тя бе писател, литературовед, университетски преподавател, народен представител, министър на културата в правителството на Филип Димитров, културно аташе на България. Наградена е с орден "Св. св. Кирил и Методий" - огърлие от президента Росен Плевнелиев за особено значимите ѝ заслуги в областта на културата на 30 май 2012 г.

Анжел Вагенщайн. Снимка: БГНЕС

На достолепната 100-годишна възраст през месец юни почина големият български общественик, режисьор, сценарист и писател Анжел Вагенщайн. Повече за неговия геройски живот и същината на творчеството му можете да си припомните тук.

Още: "Живяхме във века на Анжел Вагенщайн". Едни хубави думи за него

Есента ни донесе и новината за кончината на Светлозар Игов - български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач. Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и автор на антологии.

Почти в края на годината пък внезапно ни напусна проф. Ивайло Дичев - професор по културна антропология и преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски", както и в университети във Франция, САЩ и др. Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж-VII: Дени Дидро. Работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности.

Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, като публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика "Паница" (1999), "Черноризец Храбър" (2002) и "Димитър Пешев" (2005).

Кино и театър

Гинка Станчева. Снимка: Съюз на артистите в България

Една от най-обаятелните актриси на българския театър и кино - Гинка Станчева, ни напусна през февруари 2023 г. Често за нея се казваше, че носи духа и осанката на световните филмови звезди. Тя имаше впечатляваща театрална и филмова кариера, а едни от най-известните нейни роли в киното са във филмите "Земя" (1957), "Хайдушка клетва" (1958), "Любимец 13" (1958), "Специалист по всичко" (1962), "Ивайло" (1964), сериала "Семейство Калинкови" (1966), "Един снимачен ден" (1969), сериала "Нощем с белите коне" (1985) и др.

В края на март пък на твърде, твърде ранна възраст ни напусна актьорът Христо Живков - едва на 48 години. Той участва в италианския филм "Занаятът на оръжията" (2001) в ролята на Джовани де Медичи, както и в "Страстите Христови" (2004) в ролята на Йоан Богослов, режисиран от Мел Гибсън. През 2006 г. играе в италиански телевизионен сериал. През 2016 г. участва в българската версия на телевизионното риалити предаване Big Brother.

Източник: Emilia Radeva/Facebook

В рамките само на няколко дни през месец май българската сцена изпрати още две знакови имена - Емилия Радева и Борис Луканов. Радева е известна с десетките си роли в театъра и киното и е носител на "Аскеер" за цялостно творчество. Тя работеше и през трудните за всички ни години на пандемията, следвайки житейската максима, че човек трябва да върши това, което работи, с обич. Борис Луканов пък остави безброй талантливи роли в киното, легендарни превъплъщения в театъра, спомена за невероятната му любов към изкуството. "Играе ми се", каза Борис Луканов неотдавна. И игра до последните си дни. През 2016 г. получи "Аскеер" за цялостно творчество.

През месец октомври ни напусна моторът на Киномания и един от най-големите филмови експерти у нас - Владимир Трифонов, който живееше за хубавото кино и мисията му бе то да достигне до колкото се може повече публика.

В края на годината, през месец ноември, неочаквано внезапно си замина и режисьорът Людмил Тодоров. Той бе режисьор и сценарист на филмите "Миграцията на паламуда" (2012), "Шивачки" (2007), "Емигранти" (2002), "Двама мъже извън града" (1998), "Приятелите на Емилия" (1996), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Бягащи кучета" (1989), "Цветове в тъмнината" (1987) и др.

Автор: Неда Ковачева