Пожароопасният сезон все още продължава, но с настъпването на есента вече можем да погледнем към изминалите месеци и да направим необходимата равносметка. Горските пожари отново поставиха на изпитание хората на терен, институциите и населените места. Всеки сезон носи своите конкретни предизвикателства, но и своите уроци.
Тъкмо затова сега е моментът да говорим не само за реакцията, когато огънят вече е възникнал, а и за всичко, което може да бъде направено преди това – за превенцията, ранното откриване, подготовката и координацията между институциите.
Какво показва тазгодишният пожароопасен сезон? Какво можем да научим от него и как трябва да се промени подходът към риска от горски пожари? Каква е ролята на институциите, местните общности и всеки от нас? И какво предстои пред горската система?
По тези въпроси разговаряме с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите инж. Стоян Тошев.
– Инж. Тошев, всяка година, когато започнат пожарите или когато правим равносметка, говорим основно за това с каква техника разполагаме и колко бързо можем да ги гасим. Това ли е най-важният въпрос, който трябва да си задаваме?
– Когато пожарът вече е възникнал, особено при високи температури и силен вятър, ние вече се борим с последствията. Най-добре загасеният пожар е този, който не сме допуснали.
Затова превенцията е най-ефективният начин за противодействие на горските пожари. Тя е три-четири пъти по-евтина от борбата с последствията дори при малките пожари.
Важно е превенцията да включва както мерките, които предприемаме в горските територии, така и поведението на всеки един от нас.
– Тоест повече средства за гасене сами по себе си не решават проблема с горските пожари?
– Трябва да имаме и хора, и техника, и добра организация за реакция. Това е безспорно. Но не можем да разчитаме само на тях.
При един развит горски пожар условията могат да се променят за минути. Вятърът сменя посоката, огънят се разпространява много бързо и ресурсът, който трябва да бъде ангажиран, става огромен.
Затова усилията ни трябва да бъдат насочени и към това пожарът да не възникне или да бъде установен в най-ранната му фаза. И в тази работа няма сезонност.
– А каква част от пожарите всъщност можем да предотвратим?
– Огромна част – над 90% от горските пожари са свързани с човешка дейност. И много често не говорим за умишлени действия, а за небрежност – за подценяване на риска при ежедневни и съвсем рутинни дейности. В сухо и горещо време понякога е достатъчна една искра.
Именно затова отговорното поведение е реална част от противопожарната защита.
Все по-голямо внимание се обръща и на т.нар. Wildland–Urban Interface – зоните, в които горските територии се срещат с човешката дейност. Това са вилни райони, населени места, земеделски площи, животновъдни стопанства и инфраструктура в близост до гората.
Анализът на европейските институции показва, че именно в тези зони рискът е особено сериозен, тъй като много от горските пожари започват там и са свързани с човешка дейност.
Затова трябва да мислим за превенцията не само в границите на гората. Трябва да работим и с местните общности, общините и институциите, за да има ранна превенция и добра координация.
Рискът не свършва там, където свършва горската територия. И проблемът не приключва с края на лятото.
– Когато говорим за човешката небрежност, достатъчни ли са забраните и по-високите глоби, за да променим поведението?
– Санкциите имат своето място и ние в никакъв случай не ги изключваме като инструмент. Но много по-силният и устойчив начин за противодействие е осъзнаването.
Човек трябва да разбере, че едно на пръв поглед невинно действие може да бъде опасно и да доведе до пагубни последствия.
Когато знаеш, че една незагасена цигара, празна туба от гориво или искра от повредена техника могат да унищожат стотици декари гора, отношението е различно. Затова информационните кампании и постоянната работа с хората са много важни.
Превенцията не започва в момента, в който видим дима. Тя започва много по-рано – със знанието, отношението и отговорността към гората.
И точно тук искам да благодаря на всички медии и партньори, които застават зад националната кампания за превенция на горските пожари „Безотговорността е най-опасната искра“. Благодарен съм и на горските педагози, които работят с децата в цялата страна.
– Как изглежда превенцията на практика? Какво трябва да се случи в гората, преди изобщо да има пожар?
– Това е комплекс от дейности – противопожарни просеки, минерализовани ивици, поддържане на достъпа до горските територии, наблюдение и готовност на екипите.
Много важни са ранното откриване и предварителната подготовка в буферните зони. Например между земеделските площи и горските територии трябва да има противопожарни бразди, които могат да ограничат разпространението на огъня.
Особено внимание изискват и зоните около пътищата и местата, в които гората граничи със земеделски площи, инфраструктура и населени места.
Именно затова превенцията изисква не само конкретни мерки в горските територии, а предварителна подготовка и добра координация.
– Вярно ли е, че тази година е по-спокойно в сравнение с миналата? Около 270 горски пожара. Това добра новина ли е?
– По-малкият брой пожари и засегнати горски територии безспорно са добра новина за нас, лесовъдите, защото показват и резултата от усилията за превенция, по-добрата координация между институциите и бързата реакция на екипите на терен.
До края на септември в страната са регистрирани 274 пожара в горски територии, засегнали площ от близо 22 000 дка, от които 3600 дка са опожарени върхово.
Пожароопасният сезон продължава, но на този етап го отчитаме като значително по-лек в сравнение с 2025 г., когато за същия период пожарите бяха два пъти повече и обхванаха площ от над 154 000 дка.
Това е добра новина, но като човек, който дълги години работи в горската система, бих бил много внимателен с извода, че един по-лек сезон означава по-нисък риск в дългосрочен план.
Тази година отново видяхме тежки пожари в различни части на Европа, а данните на Европейската информационна система за горски пожари показват, че засегнатите от пожари територии в Европейския съюз са значително над средните стойности за последните две десетилетия.
Продължителните периоди на засушаване, високите температури и екстремните метеорологични условия са реалност, с която трябва да се съобразяваме.
Затова за мен добрата равносметка от това лято не е повод да намалим вниманието, а възможност да видим кое е работило и какво можем да подобрим. Всяка година трябва да добавя знание към системата, а не просто още една статистика.
– Българските горски територии обаче се управляват от различни институции и собственици. Не прави ли това превенцията по-трудна?
– Това е много важен въпрос, защото пожарът не се интересува къде свършва територията на една институция и започва тази на друга.
Затова за нас е важно да работим в много добра координация и да прилагаме общи принципи и стандарти за превенция, независимо от собствеността и управлението на конкретната територия.
Мога да кажа, че в момента имаме много добър синхрон между институциите. Радвам се, че все повече общини, частни компании и партньори се включват активно в превенцията и в информационната кампания.
Правилата за отговорно поведение и посланията за превенция трябва да бъдат ясни и разпознаваеми навсякъде.
Това е и посоката, в която ще продължим да работим – единен подход към превенцията. Институциите имат различни функции и отговорности, но целта ни е една – да опазим българските гори. Те са национално богатство и тази отговорност ни обединява.
– Къде в тази система е мястото на обикновения човек?
– На много важно място. След като човешката дейност стои зад над 90% от пожарите, очевидно всеки от нас може да влияе върху риска.
Най-важното е да не използваме открит огън в рискови зони и периоди, да не изхвърляме незагасени цигари и да не извършваме дейности, които могат да предизвикат искра, особено в периодите на висок пожарен риск.
Това не са сложни правила. Въпросът е да осъзнаваме защо са важни и да ги спазваме.
– Ако това лято ни дава тази ясна равносметка, следващият въпрос е какво правим с наученото. Само преди дни обявихте началото на Проекта за превенция на горските пожари в България, финансиран по европейския инструмент TAFF и администриран от Световната банка. Какво трябва да промени той?
– Това е важна следваща стъпка, защото проектът гледа именно към превенцията в дългосрочен план. Той ще продължи до юни 2028 г. и обединява институции, които имат различни функции, но обща отговорност за намаляване на риска от горски пожари.
Една от основните задачи е да подобрим оценката на риска и да използваме по-добре информацията, с която разполагаме. Предвижда се работа по системите за ранно откриване и мониторинг, използването на иновативни технологии, оценката на щетите и инвестиционното планиране.
Много важно е и това, че проектът разглежда целия цикъл – превенция, ранно откриване, готовност и реакция. Това е подходът, който трябва да развиваме и занапред.
– Тоест големият урок от това лято е, че фокусът трябва да се премества от реакцията към управлението на риска?
– Реакцията винаги ще бъде необходима и трябва да имаме хората, техниката и организацията за нея. Но колкото по-добре познаваме риска и колкото повече можем да направим преди възникването на пожара, толкова по-малки ще бъдат последствията.
Това е и смисълът на превенцията – да инвестираме знания, усилия и ресурси, преди да се наложи да инвестираме многократно повече в борбата с последствията.
