Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) удобно се превръща във виновник всеки път, когато се случи нещо по пътищата. Това каза в предаването „Лице в лице“ по bTV доц. Христо Грозданов, преподавател в Университета за архитектура и строителство и директор на Института за транспортна инфраструктура. Покрай зачестилите катастрофи с трагични последици стана актуална темата за качеството на мантинелите, за това кой ги произвежда и по какви стандарти.
По думите на инженера няколко са основните причини мантинелите да се превръщат в такъв проблем. „Първо, големият проблем не са само мантинелите сами по себе си, а това, че България на практика е монополизирала пазара си. Използваме само метални предпазни огради“, посочи той.
Доц. Грозданов сподели,че огромна част от държавите в Европейския съюз, а и извън него, използват смесен подход - мантинели, заедно със стоманобетонни предпазни огради тип „Ню Джърси“. „В крайна сметка по магистралите с интензивен трафик и скоростните пътища много често се предпочитат именно този тип предпазни огради“.
Още: В активната лента: Промени в движението по АМ “Хемус“
„Не казвам нищо лошо за мантинелите. Когато са правилно изпълнени, поставени на правилните места и са с правилния клас, те вършат отлична работа. Но имахме няколко случая, в които мантинелите просто са безпомощни“, каза той.
По думите му преди 2 години АПИ е изготвила наредба, която на практика ограничава използването на други видове предпазни огради. „Освен това в обществените поръчки, които агенцията провежда, са заложени само ограничителни системи за пътищата от типа на металните мантинели“.
„Големият проблем на тази наредба е, че в нея няма абсолютно никакво международно присъствие. Няма никакво участие и на научната общност. Аз бях включен в работната група, но нито веднъж не участвах в изготвянето ѝ по мои лични съображения, защото ми беше ясно какво ще се случи“, разказа доц. Грозданов.
Според него най-големият проблем е, че тази наредба е направена в рамките на АПИ. „Агенцията няма никаква роля да създава каквито и да било наредби, още повече такива, които действат и на територията на общините“.
Още: Иван Шишков: Няма да подпишем договора за мантинели за 1 млрд. лева
„80% от българските пътища, включително улиците, са на територията на общините. Не може АПИ да създава наредба, която след това да бъде качена на бюрото на министъра и той да я подпише. Без значение кой е министърът“, посочи той.
Според доц. Грозданов тази наредба трябва час по-скоро да бъде отменена и с активното участие на научната общност и на международните експерти да бъде изготвена нова наредба, каквато има навсякъде в Европа. „Опитът го има, не е толкова страшно“.
„Има стандарти. Трябва да се използват знанието, науката и международните експерти.Всяка година в България се събира елитът на световната пътна безопасност и го казвам най-отговорно“, сподели доц. Грозданов.
По думите му АПИ удобно се превръща във виновник всеки път, когато се случи нещо по пътищата. „Аз съм може би един от най-големите ѝ критици, но агенцията върши наистина много работа. Там работят много мои колеги – сериозни специалисти“.
Още: Три ленти и бетонови ограничители: Експерт с предложения за по-безопасни магистрали
„Големият проблем е, че тя е поставена в някаква форма на зависимост и с почти нулева самостоятелност. Експертите в агенцията искат да свършат много неща, но нямат инструментите да го направят“, смята той.
„Много пъти тук обясняваме защо - или няма политическа воля, или няма финансов ресурс. Агенцията не трябва да бъде поставяна в такава ситуация. Напротив, ние като общество трябва да направим всичко възможно да помогнем на агенцията да си върши работата“, коментира доц. Грозданов.
