Институтът за пътна безопасност (ИПБ) излезе с остро становище по отношение на заложените мерки за пътна безопасност в управленската програма на политическата формация "Прогресивна България". Въпреки че експертите отчитат като положителен факт извеждането на темата като приоритет, програмата е определена като фрагментарна, повърхностна и лишена от реформаторски подход.
ОЩЕ: Управленската програма на Румен Радев: Обещание каква е и какво ще има
Основни критики
Според анализа на ИПБ предложените мерки страда от няколко фундаментални пропска.
Повърхностно разглеждане: Темата за човешкия живот на пътя е представена на едва половин страница, което не отговаря на тежестта и мащаба на проблема.
Липса на конкретна цел до 2030 г.: В програмата не фигурират измерими цели за това с колко точно трябва да намалеят загиналите, тежко ранените и общият пътнотранспортен риск до края на десетилетието.
Липса на система за управление на риска: Заложените ремонти и премахване на „черни точки“ са реактивни мерки, които третират вече настъпили проблеми, вместо да въведат превантивен модел за идентифициране, оценка и контрол на рисковете.
ОЩЕ: Управленската програма на Радев: Още подробности от Министерски съвет
Липса на ясна верига на отговорност: Програмата не дава отговор на въпросите кой точно управлява риска, кой определя приоритетите, кой носи отговорност при неизпълнение и кой измерва крайните резултати.
Положителни аспекти и препоръки
От ИПБ оценяват положително факта, че в програмата са застъпени важни оперативни дейности като:
- Ремонт на рискови участъци и обновяване на маркировката и сигнализацията;
- Въвеждане на задължителни одити за безопасност;
- Контрол на скоростта и модерни ограничителни системи;
- Развитие на интелигентни транспортни системи.
Експертите обаче подчертават, че тези дейности представляват стандартни задължения на държавата, а не реална управленска програма.
ОЩЕ: Денков за управленската програма: Ако идеята е президентска република - решително против съм (ВИДЕО)
В заключение ИПБ настоява документът да бъде сериозно надграден. Без конкретни цели, ясна отговорност и измерими резултати, заявеният приоритет „човешкият живот е приоритет“ рискува да остане просто празно политическо послание, а не работеща държавна политика.
