Издаването на нови лични документи в България стигна до Европейския съд

Административно дело С-44/2020 г. бе образувано по жалба на "Веридос ГмбХ" - една от двете компании, участвали във възлагателната процедура, насочена срещу решение № 510 от 25.06.2020г. по преписка № КЗК-308/20г. на Комисия за защита на конкуренцията. В него комисията е оставила без уважение, като неоснователна, жалбата на участника срещу решението на заместник-министъра на вътрешните работи за обявяване на класирането и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет "Проектиране, изграждане и управление на система за издаване на български лични документи поколение 2019".

Един от основните въпроси по спора е свързан с прилагането на чл.72, ал.1 от Закон за обществените поръчки. В разпоредбата, националният законодател е обвързал преценката за необичайна благоприятност на предложението на участник, свързано с цена или разходи, подлежащо на оценяване, с точно определения параметър "20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка". По този начин националният закон имплицитно изисква наличие на минимум три оферти, доколкото преценката на едно предложение се прави на база осреднената стойност на поне две други предложения. При наличието само на две предложения в спорния случай, разпоредбата не е приложена.

В същото време, европейското законодателство в областта на възлагането на обществените поръчки задължава възлагащите органи да изискват от икономическите оператори да обяснят предложената в офертата цена или разходи, когато те изглеждат необичайно ниски спрямо строителството, доставката или услугите. Задължението им не е обвързано с броя на участниците и определяне на средна стойност на предложенията, с която те да се сравняват. Изпълнението на това задължение се приема в практиката на Съда на ЕС като гаранция за спазване основните принципи на съюза – прозрачност, недискриминация, равнопоставеност и свободна конкуренция. Те са изрично прогласени и в чл.2, ал.1 от националния закон.

За да гарантира правилното и унифицирано прилагане на правото на ЕС при разрешаването на конкретния възникнал спор, Върховният административен съд отправи пет въпроса на Съда на Европейския съюз:

1. Следва ли нормата на чл. 56 във връзка с чл. 69 от Директива 2014/24/ЕС, съответно нормата на чл. 38 във връзка с чл. 49 от Директива 2009/81/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че при обективна невъзможност да се приложи възприетият в национален закон критерий за оценка на оферта с необичайно ниска стойност и липса на друг, избран и предварително обявен от възложителя критерий, възложителят не е длъжен да извърша проверка за наличието на оферта с необичайно ниска стойност?

Край с ревалидирането на лични документи

Обявените за изгубени или откраднати лични документи повече няма да могат да бъдат обявявани за валидни след намирането им. Това решиха...

Прочети повече

2. Следва ли разпоредбата на чл. 56 във връзка с чл. 69 от Директива 2014/24/ЕС, съответно нормата на чл. 38 във връзка с чл. 49 от Директива 2009/81/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че възложителят е длъжен да осъществи проверка за наличие на оферти с необичайно ниска стойност само когато е налице съмнение по отношение на някоя оферта или напротив – възложителят е длъжен винаги да се убеди в сериозността на получените оферти, като изложи съответните мотиви за това?

3. Приложимо ли е подобно изискване по отношение на възложителя, когато постъпилите офертите в процедурата по възлагане на обществена поръчка са само две?

4. Следва ли разпоредбата на чл. 47 от Хартата за основните права на европейския съюз да се тълкува в смисъл, че преценката на възложителя за липса на съмнение относно наличието на необичайно ниска оферта, респ. неговата увереност в наличието на сериозна оферта по отношение на класираният на първо място участник, подлежи на съдебен контрол?

5. При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли разпоредбата на чл. 47 от Хартата за основните права на европейския съюз да се тълкува в смисъл, че възложителят в процедура по обществена поръчка, който не е осъществил проверка за наличието на оферта с необичайно ниска цена, е длъжен да обоснове и мотивира липсата на съмнение за наличието на оферта с нобичайно ниска цена, т.е. наличието на сериозна оферта, по отношение на класираната на първо място оферта?