Коментар №1 на седмицата: Бонус: Батериите за донос и кюмюрът са заредени

Две теми доминираха информационното пространство що се отнася до сферата на икономиката и финансите през миналата седмица – идеите на Асен Василев за промени, които да доведат до събиране на повече данъци и териториалните планове за развитие на България.

ОЩЕ: Промените на Асен Василев за данъците: Трудови договори, ваучери, ДДС, корпорации, данъчни облаги

Данъците

Няма да говоря кой почна да оплюва идеята на Василев ако издадеш укриващ данъци да получиш 10% от събраното. Всъщност, защо пък да не говоря – Бойко Борисов даде тон и равнис. Да беше някой, който не е бил милиционер, да не обърна внимание – но, гледай ти, точно за милиционер говорим. Главен секретар на МВР е бил, разбира ги работите значи.

Относно разбирането – дали в големите западни демокрации я има тази практика, да попитам? За тези, за които и Борисов говори като за светъл пример? Поне публично – иначе с 200 ...

Забележките следва да са не за идеята, а за детайлите. Защото тези, които суфлират, едва ли са видели, че ако подаваш сигнали, за да нарочиш някой без да има вина, има наказание. Само че санкцията си е малка – 500 до 1000 лв. глоба за нашенската реалност е нищо. У нас отдавна държавните институции се ползват за бухалки – затова и е резонен страхът сега да не се узакони именно това, чрез подставени лица. И за да не стане, трябва да има по-сериозни наказания за лъжците – може да се взаимства както чужд опит, така и просто глобите да се направят по-високи или да се помисли да не се приемат повече сигнали от вече доказани лъжци-доносници.

Заплатите за въглищата са разковничето

По отношение на териториалните планове – с протестите на миньорите само се потвърди приказката "ти го пуснеш под одъра, то се качи на одъра": Километрични задръствания на "Тракия" и "Струма": Миньори и енергетици блокираха основни пътни артерии. Абсолютно дежа вю със земеделците, както се наричаха зърнарите на предишните протести. За „енергетиците“ има няколко въпроса и с отговорите те ще се сблъскат челно:

1. Колко още смятат, че техният занаят в сегашния му вид ще го бъде? (колко време има за индустриален добив на въглища)
2. Какви са им заплатите?

Особено вторият въпрос е страшно интересен, защото той бил дал категоричен отговор има ли или няма желание от този сектор да търси ново поприще! Големи заплати сега, в настоящето, срещу риск какво печелиш другаде – всеки сам да се сеща какво се прави в такава ситуация. Подсказка - в информационния бюлетин на Министерството на труда и социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище за второ тримесечие на 2023 година сектор "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" е на второ място по най-високи заплати: Колко и накъде върви средната заплата в България: Официални данни. При 3061 лв. средна заплата в този сектор, за какво друго и в кой друг сектор може да вземат работещите в него такива пари? После ще си говорим до втръсване чии ТЕЦ-ове тровят и то не само миньорите и родата им, когато става въпрос ЗА ПАРИ!

По първия въпрос - тук основният масов аргумент е "ама как така, токът сами си го правим, сега и това ще съсипем". Популярна заблуда - тези, които го папагалстват, дори не знаят какво е ЕСО (Електроенергиен системен оператор). Да влязат в сайта му и да гледат около година какво всъщност най-много се ползва като ток час по час. Защото отдавна през деня си купуваме зелен ток от Гърция, понеже е по-евтино, отколкото въглищата ни - те са рентабилни само вечер. Това е и смисълът на ЕС - той тръгва като идея и принципи за общи пазари. Пазарите за ток в Съюза работят добре - те са регионални и всеки, които иска да се поинтересува, може да види. Въпросът е, че много хора и специално много българи не се интересуват - те знаят само да повтарят опорки, а не да проверяват информация и да я осмислят. България без ток няма да остане - вече изчезването на въглищната индустрия обаче е проблем за цялата икономика, защото има множество първични и вторични връзки, които ще се скъсат и ще има щети - това е то проблемът, но затова трябва да се работи за алтернативи. По-точно - трябваше, защото както винаги закъсняваме, а иначе приемаме климатичната политика на ЕС!

Колкото до алтернативите - вече има жалейка как сме се прецакали да вземем инвестиция за 8000 работни места със завод за батерии за коли. Да, Румъния я взе – само че аз не помня в България някой да обясни човешки детайлите на идеята да има такъв проект. Какво, защо, как, къде, кой? Защото в. "Сега", който е всичко друго, но не и герберски, писа следното преди повече от година: "... кръгът се затваря – с публични средства първо ще бъде подкрепен частен инвеститор за изграждане на завод, а после пазарът му ще бъде гарантиран от държавата с изкупуване на батерии от новосъздадено държавно дружество". Мерси на такива инвестиции-хранилки – идеята на Плана за възстановяване е да ти помогне да се научиш как да си изкарваш хляба, не да ти го изкарва друг наготово!

ОЩЕ: Можеше да е България: Румъния спечели завод за батерии и 8000 работни места (ВИДЕО)

В обобщение – минават си годините, а от политиците ни не виждаме НИЩО СЪЗИДАТЕЛНО! Нищо с мисъл, нищо, което да не е пробито от раз. Затова и толкова лесно вървят опорките – защото хората отдавна не вярват и всеки сам се оправя. Когато е така, накрая държава и общество се разпадат.

Автор: Ивайло Ачев