Коментар №3 на седмицата: Пеевски срещу Мълчанието на агнетата

Нашият премиер Николай Денков попада във все по-абсурдна ситуация. Днес той имаше честта да "получи" отворено писмо от Делян Пеевски. Пеевски, човек, който едно време произнасяше две неясни изречения на политически сезон, бидейки зает с олигархичния си растеж, сега е написал един дълъг публицистичен материал, в който критикува Денков за това, че "не се е справил с кризата при снега". Естествено, съдържанието на писмото няма голямо значение. То е написано като част от, както се казва, "постинг план", който със сигурност вече е изготвен в ДПС дата по дата.

Стратегията за налагането на Пеевски е ясна. Мога да ви я кажа по интуиция и от опит, без въобще да съм от хората, които се славят с това, че носят "информация от кухнята" и са били на една маса с Доган. Тя гласи: Пеевски ще става от активен към хиперактивен. Ще критикува основно Денков, защото така може да си набавя престиж на "опозиционен глас" и да се самоописва като по-добър вариант за кандидат-премиер. Това, което ще продава, е идеята за "силната ръка". За тази идея има винаги достатъчно баламурници в държавата, това отдавна се знае. В същото време Д.П. няма да поема риска да напада официално Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов или Бойко Борисов. Не че те не са безпомощни срещу него (винаги са били), но от тяхната подкрепа ще зависи дали той може да се възцари като ротационен премиер. Това би трябвало да е крайната и върховна цел, понеже май се предполага, че е необходимо овладяването на най-престижния и влиятелен държавнически пост, за да се омилостиви отношението към него по някакъв начин със санкцията "Магнитски". Последното вече не ми изглежда ясно. Но щом Пеевски е заложил всичко на карта в тази посока, значи в края на един дълъг тунел от възможности може и да има наистина някакво спасение. Трябва, във всеки случай, някой по-просветен да обясни. Ако намери кураж. Понеже просветени има доста, но, оказа се, са способни на продължително, упорито, жалко мълчание.  

А какво да направи горкият Денков?, се чудя. Този човек впрочем е единственият, който е "отвръщал" на Пеевски, макар и доста плахичко, да не кажа друга дума. Предполагам обаче, че трябва да се сърди на онези, които допуснаха всичко това да се случи и това е цената, която трябва да плати. Представям си какво ще стане, когато Мария Габриел стане ротационен премиер; дали европейската сцена я е подготвила за подобни атаки? Но тя може да не стане премиер въобще - вероятно голямото бързане в момента е Пеевски да я изпревари и пролетта да е именно той. Така или иначе, планът там е ясен и не е необходимо да си гадател, за да прогнозираш действията му. По-интересното е другото: кой ще успее да се снижи най-ниско, при толкова сериозна конкуренция. Преди да се отправим (силно се надявам на множественото число тук и имам сериозни опасения дали ще се случи) към площадите пак, просто ще е добре да знаем. 

Автор: Райко Байчев

П.П. Разсеях се и не включих към текста днешното изказване на Лорер. Той заяви, че Пеевски се променя за добро. Изглежда катарзисът, който Станишев съзря навремето, вече се е задействайл. В Пеевски. В Лорер - не толкова.