Коментар №3 на седмицата: Темите, които изчезват: Корупция, бедност, олигархия

Достатъчно дългия престой в медиите дава наблюдения за това как определени теми могат да са най-важни в определен период и след това радикално да изчезнат като динозаврите и да изпаднат от дневния ред. Щеше да е добре, ако причината за това изчезване, е че същите теми и проблеми са разрешени веднъж завинаги например; но за такава щастлива развръзка не се надявайте. 

Първият очевиден пример: корупцията. Много преди Яне Янев, борец срещу Борисов, а по-късно негов съветник, да бе започнал да реди лозунгите на "Ред, законност и справедливост", корупцията бе водещата политическа тема в страната. И до съвсем скоро, докато Бойко Рашков говореше за далаверите на магистрала "Хемус", а Кирил Петков след ареста на Борисов триумфираше със статус, че "Никой не е зад закона", корупцията пак бе главното, за което всеки политик се чувстваше ако не длъжен нещо да направи, поне да говори. Но да построиш кампанията си и присъствието в политиката бе нещо, с което никой нямаше как да сбърка; колкото по-голям е един обществен проблем, толкова по-харесвана е заявката да се справиш с него. Но с голямо изумление наблюдавам как това нещо започва да изчезва. Корупцията някак стана old school, архаичен въпрос. Продължава да тегне по същия начин върху държавата, но вниманието към нея, обратнопропорционално, намалява. Която и от партиите в парламента да подхванете, няма да чуете нищо за корупцията. Някой ще спи пред паметници, друг ще ги маха, трети ще говори за шпиони, четвърти ще ги пази, в главозамайваща въртележка ще се сменят профилни снимки, подкрепящи различни позиции; нищо за корупцията обаче, никога. Не че нововъзникналите въпроси не са важни, но някак трудно ми е да изпадна в заблуждение, че нещо друго, а не именно корупцията, продължава да бъде най-бързия начин за забогатяване тук.

Заедно с корупцията си отива и темата-близнак; олигархията. Неприятно, но закономерно ми се струва предчувствието, че оттук насетне ще се спори дали олигархът е добър или лош, а не за това как се е превърнал в такъв. Има ли например скандализиран човек все още, че олигархът Делян Пeeвски е в парламента? Малко са; опасявам се, че ще трябва да се търсят с фенер като при Диоген. 

Бедността, разбира се, пък отпадна тотално и завинаги от дневния ред. Това, което ще чуете най-често, е как синдикатите искат по-високи минимални заплати, срещу което се явява например Васил Велев от АИКБ и казва, че не, не трябва да има повишения, след като не се работи достатъчно. Онези, които бяха бедни, но пък в добро здраве и физическа работоспособност, просто емигрираха и сега започнаха да бъдат ухажвани като "вотът за граница". След като за тях не бе направено нищо, сега изглеждат като апетитна електорална жилка. Но ето още една тема, която изчезна, ударена от медийния метеорит. Възможно ли е да е защото сме се изкатерили стремглаво нагоре в европейските статистики? Не ми се проверява; никой не се интересува вече от това. 

Автор: Райко Байчев