Македония: Бойко се изплаши за Благоевград

Широк отзвук в македонските медии намериха вчерашните изказвания на Бойко Борисов за отношенията между двете страни. По време на балканската конференция в София в петък премиерът заяви, че според него име на Македония с географско определение не е приемливо за България, защото по този начин в бъдеще може да възникнат териториални претенции.

Борисов заяви, че име като Северна Македония занапред може да е повод в Скопие да обявят, че и Благоевград е техен. Твърдата позиция на българския министър-председател не се хареса на медиите в Скопие. Коментарите са свързани само с това, че България се намесвала в спора за името на Македония, а се пропускат изказванията на българския премиер, че държавите на Балканите трябва да изграждат инфраструктурата си, че България подкрепя и винаги е подкрепяла Македония по пътя към ЕС и НАТО, както и подкрепата, която страната ни е оказвала, отбелязва Фокус.
 
„Борисов е изплашен, защото македонците ще поискат и Благоевград”. Това съобщи скопското електронно издание „24 Вести”. Според изданието географските промени в името на Македония са абсолютно неприемливи за България, но страната ни продължавала да подкрепя евроатлантическата ориентация на бившата югорепублика.

„Един ден ще се каже - Благоевград е македонски”, така носталгично възкликва скопската телевизия „Сител” в коментара си на изявлението на българския премиер Бойко Борисов за бъдещето на преговорите за името на Македония. Телевизията отбелязва, че България е против географско определение в името на Македония, защото това рискува териториални претенции в бъдеще.

„Сител” съобщи, че България се меси по този начин в спора за името на Македония. Телевизията изтъква, че изявлението на Борисов е дошло след искането на македонската опозиция да се приложи географско определение за името на Македония. „Сител” коментира, че според македонски политически експерти най-добре е да се прекратят преговорите с Гърция и страната да се концентрира върху решаването на икономически проблеми и структурни реформи.

„Сител” цитира македонския анализатор Донев, според който, ако се реши въпросът с Гърция, наред ще дойде България. Смята се, че България прави това заради вътрешни проблеми.

Според македонските експерти смяната на името и конституцията ще доведе до смяна на историята, нацията и езика на Македония. Анализаторите смятат, че нито един от съседите на Македония не желае решаване на спора за името.

Борисов со мува на капата/Борисов с муха на шапката: Македония ще го иска и Благоевград. Така скопското издание E- Reporter коментира изявлението на българския премиер. Електронно издание „Денешен” се спира на заглавието „Борисов изплашен македонците да не окупират България”.

Българският премиер бе провокиран от македонски журналисти на Балканския форум, проведен и организиран от София, пише македонското електронно издание А-Он. Македонското издание смята, че изявлението на българския премиер за името на Македония в гръцко-македонския спор и мнението му за филма „Трето полувреме” са били в резултат на въпроси на македонски журналисти. А-Он отбелязва фразата на Борисов, че на българското знаме никога не е имало свастика.

Борисов призова Македония да не снима хитлеристки филми за България, пише днес македонският ”Утрински вестник”. „Бойко Борисов на вчерашния форум в София вместо да обясни защо вижда България като част от спора за името на Македония призова да престанат маниерите в Македония да представят България като хитлеристка”, посочва изданието.

„Ние не се "мешаме" в никой спор. Ние се "мешаме", само когато слагате хитлеристко знаме и правите такива филми. Тогава "се мешаме", каза премиерът Борисов.

"България никога не е имала на знамето си пречупен кръст. България никога не е правила нещо срещу Македония - ние първи ви признахме, ние сме били винаги подкрепа, работихме да ви паднат визите – и сега изведнъж какво - хитлеристки филм за България. И до този момент ние си мълчим – в кое се "мешаме”, попита Борисов. По отношение на съвместното честване на празниците от двете страни Борисов е припомнил, че има декларация, която трябва да се уважава.

„Оставете с историята да се занимават историците, а ние да се занимаваме с финансовата дисциплина, инфраструктура и други теми”, заявил Борисов.

„Вместо да гледате европейската интеграция, създавате подобни проблеми. Може да празнуваме всякакви празници, съседи сме, но не сме хитлеристи. Ние спасихме българските евреи, за които цар Борис Трети понесе лична жертва. Къде намерихте тази тема”, попита българският министър-председател.

„Комплексите на Бойко Борисов, свързани с фалшифицирането (от десетилетия) на историята на страната, която води той, нямат нищо общо с моя филм”. Това заявява пред македонското електронно издание МКД.мк режисьорът на филма „Трето полувреме” Дарко Митревски.

„От една страна е точно това, че България е била член на Оста и е била страна с пронацистки режим по време на Втората световна война, страна отговорна за смъртта на 11 000 евреи от Македония и Тракия в газовите камари на концлагера „Треблинка”. Това не са данни, които аз ги обявявам за първи път. Това са данни които може да откриете на интернет страниците на Мемориалния музей на холокоста, Центъра „Симон Визентал”, израелския музей „Яд Вашем”… Защо тогава премиерът Бойко Борисов не ги посочва тях, а мен? Или не може по магарето и удря по самара. Това говори за неговия характер, а не за мен.

От друга страна „Трето полувреме” не е хитлеристки филм. А какъв филм е, Бойко Борисов не може да знае, защото не го е гледал. И тук свършва неговата компетентност да говори на тема филми. Това което ме забавлява е неговото ранено възклицание „Къде намерихте тази тема?”. С други думи Борисов не отрича това, което се е случило – той само се сърди, че съм решил да снимам филм на тази тема. Или казано по-различно – не е виновен царят, че е гол, а детето, което казало, че царят е гол. И, за да няма объркване – когато казвам царя, не мисля за Бойко Борисов. Мисля за военния престъпник Борис Трети”, се казва в реакцията на Митревски. Изданието коментира, че филмът от самото начало е предизвикал „хормонални реакции в България”.

Редактор: Петър Проданов