Върховният касационен съд (ВКС) изненадващо не успя да излъчи свой представител в новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Единственият кандидат от квотата на съда беше заместник-председателят на Административния съд в Русе Ивайло Йосифов. Той беше номиниран от съдия Владислава Цариградска като магистрат, доказал, че отстоява професионалната си независимост.
През 2025 г. Йосифов подаде сигнал до тогавашния състав на КПК срещу члена на Висшия съдебен съвет Драгомир Кояджиков. В него твърдеше, че чрез посредник е бил убеждаван да се откаже от участие в конкурса за председател на Административния съд в Русе. Още: Борбата с корупцията не започва едва след нарушение: Кандидатът за КПК представи приоритетите си
По случая не последваха санкции срещу Кояджиков, който отрече да има отношение към твърденията. ВСС също отказа да изслуша аргументите на Йосифов.
Макар да е административен съдия, Йосифов предпочете да се кандидатира през квотата на ВКС, а не на Върховния административен съд, който също излъчва член на КПК. По време на изслушването си той обясни, че разчита именно ВКС да проведе независим и честен избор.
Такъв избор беше проведен, но кандидатът не събра необходимото мнозинство. На Общото събрание на ВКС 25 от общо 56 гласували съдии подкрепиха кандидатурата му. Още: За това ли плащаме от джоба си? 2025 - годината на неадекватните прокурорски удари
Въпреки това новата КПК ще започне работа с четирима членове, вече определени от останалите институции:
- Пламен Тодоров - избран от Народното събрание;
- Павел Гайдаров - назначен от президента Илияна Йотова;
- Мариана Шотева - избрана от Върховния административен съд;
- Милен Шопов - избран от Висшия адвокатски съвет.
Комисията беше закрита преди няколко месеца с решение на тогавашното управляващо мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС.
Това се случи след поредица от шумни акции на КПК срещу представители на "Продължаваме промяната", сред които кметът на Варна Благомир Коцев и заместник-кметът на София Никола Барбутов.
Още през лятото на 2025 г. управляващите планираха да изберат нов състав на антикорупционната комисия като част от реформите, от които зависеше получаването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Европейската комисия обаче прецени, че липсват достатъчно гаранции за политическата независимост на институцията и отказа да отпусне финансирането. Още: Управляващите стартираха избора на член на Антикорупционната комисия
Впоследствие ГЕРБ предложи КПК да бъде закрита, а правомощията ѝ да бъдат разпределени между Сметната палата, ГДБОП и ДАНС. Това стана през януари 2026 г., след оставката на кабинета "Желязков".
Няколко месеца по-късно "Прогресивна България" спечели изборите и възстанови комисията с нов модел на управление. Според новите правила тя се състои от петима членове, излъчени от различни институции, като идеята е да бъдат засилени гаранциите за независимост и да бъде възстановено европейското финансиране.
