Едва 5.9% от българите смятат, че прокуратурата и разследващите органи работят еднакво по случаи, свързани с управляващите и опозицията. Още по-малко - 1.6% твърдят, че по-активно се разследват казуси, свързани с управляващите. 38.3% са на мнение, че разследващите са целенасочено и избирателно фокусирани върху опозицията. Други 41.7% са убедени, че по случаи на голяма корупция не се работи сериозно нито когато засягат управляващите, нито опозицията.
ОЩЕ: "Записгейт" и кой е виновен за ареста на кмета на Варна: Анализ на АКФ
Това показват данните от изследване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 7 – 14 юли 2025 г. и е част от регулярния мониторинг. То се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Тази нагласа предопределя и изключително високият на пръв поглед дял избиратели, които са готови да търсят „ново спасение“. На експерименталния въпрос „Биха ли гласували за нова партия, която е истински борец срещу корупцията“, 49% заявяват „Да“, 25% - „Не“, и още толкова – „не могат да преценят“.
Електорални нагласи
ГЕРБ остава стабилен лидер с 25,5% подкрепа, показва проучването. Втора е коалицията ПП-ДБ с 13,9%, въпреки сътресенията, следвана плътно от "ДПС - Ново начало" с 13,1%, която увеличава влиянието си на фона на това, че АПС остава под прага за влизане в Народното събрание.
ОЩЕ: "Всички цели си постигнахме": Иска или не иска избори Борисов?
Ако изборите бяха днес, в парламента ще влязат 8 партии - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, "ДПС - Ново начало", БСП, МЕЧ, ИТН и "Величие".
При двата коалиционни партньора на ГЕРБ - БСП и ИТН, не се наблюдава значима динамика. БСП запазва подкрепата си от 8 на сто, а ИТН бележи лек спад до 4,7%.
Размествания се наблюдават в националистическия спектър. Той запазва обема си от около 22 на сто от гласувалите, но "Възраждане" е в отстъпление (до 11,5%), за сметка на МЕЧ (6,3%), "Величие" остава на 4,1%.
Отношението към институциите
Както повечето български правителства през последните години, така и настоящата коалиция трупа негативи във времето. Обществената ѝ популярност намалява, като положителните оценки спадат до 26%, а отрицателните се увеличават до 39%. Зад правителството твърдо стоят симпатизантите на ГЕРБ и голяма част от привържениците на еврозоната. 46% от анкетираните са на мнение, че тя е големият успех на кабинета и на страната. В този контекст много стабилно стои и премиерът Росен Желязков, доверието към когото от януари досега се покачва с 6 процентни пункта и в момента той е един от малкото политици с позитивен рейтинг.
Негативните оценки към правителството идват по две линии - от противниците на присъединяването към еврозоната със страховете им от ръст на цените и от неуспеха на държавата да започне преодоляването на системно нерешавани проблеми - в здравеопазването, социалната сфера с разкритите "домове на ужасите", инфраструктурата, войната по пътищата, агресията от и между непълнолетни и пр.
Премиерът има капитал, който би могъл да консолидира доверието към правителството, но това не може да стане без резултати в отделните политики.
Продължаващото огромно разделение в обществото личи и в негативния рейтинг на Народното събрание (8% одобрение срещу 69% неодобрение), който е по-нисък от дела на привържениците на подкрепящите правителството партии. Усещането за липса на представителност и защита на интересите дори от страна на тези, за които хората са гласували, е сериозен риск пред репутацията на върховния орган на страната.
Председателят на парламента Наталия Киселова се ползва с малко по-висока популярност (16% одобрение срещу 50% неодобрение), но също по-ниска от симпатизантите на подкрепилите я партии.
ОЩЕ: "По Суджукгейт трябваше да имаме привлечен неизвестен премиер": Божанов защити Асен Василев
Президентът Румен Радев продължава да бъде политикът с относително най-висок рейтинг (39% положително срщу 33% отрицателно отношение), но поляризацията в обществото, и в частност в отношението към неговата инициатива за референдум за еврото, отнема и от неговия кредит на доверие. Спрямо януари той бележи спад от 5 процентни пункта в одобрението и оттегляне на представители на свободните професии, частния бизнес, заетите в модерни отрасли на индустрията.
Интересна е и динамиката в рейтингите на лидерите на оформилото се единно трио - "Възраждане", МЕЧ," Величие". Позициониралият се като най-радикален протестен говорител Костадин Костадинов, макар и заемащ четвърта позиция по степен на одобрение (14,5%), губи от януарския си рейтинг и е застигнат много плътно от активния в социалните мрежи и фокусиран върху послания "антиелит" Радостин Василев (14,4%). Лидерите на двете съуправляващи партии Атанас Зафиров (10,3%) и Слави Трифонов (12,4%) било заради по-голяма пасивност, било заради неодобрение от страна на техни симпатизанти към публично изразени позиции, или отсъствие на видими ползи от участието им в управлението, също са в лек негативен тренд.
ОЩЕ: 51-вият парламент като училище: Бой и неизвинени отсъствия, но за по 7000 лв.
В резултат от активното приобщаване на нови структури, лидерът на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски повишава рейтинга си с 1 пункт (до 6,8%), като остава и най-силно поляризиращата фигура. Едва 17% имат неутрално мнение за него, което е най-ниският дял спрямо всички останали лидери, дори и спрямо ветерана Бойко Борисов.
