Почти 23% от българите са били под прага на бедност през 2022 г.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 4,3% от 504,33 лв. през 2021 г., а относителният дял на бедното население в България нараства с 0,8 процентни пункта спрямо 22,1% година по-рано.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.

ОЩЕ: Омбудсманът разкритикува новия праг на бедност

Данните за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22,9 до 30,3%, или със 7,4 процентни пункта в рамките на година.

При изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност пък нараства до 44,2%, или с 21,3 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56,9% за 2022 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 3,3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени, показват още данните на НСИ.

Голяма промяна при социалните помощи: Вече няма да са обвързани с минималния доход

От 1 юни размерът на социалните помощи ще се определя в зависимост от линията на бедност в страната и няма да бъде обвързан с гарантира...

Прочети повече

През 2022 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години остава непроменен спрямо предходната година - 10%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3,2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица, показват проучването на националната статистика. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 68,5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - едва 3.2%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, достигайки за 2022 г. 61,3%, както и при едно лице в домакинство - жена (56,2% за 2022 г.). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 21,9 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 35,4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

През 2022 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 63,2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17,3%.