Пост-ковид синдром при психичното здраве регистрира международно изследване

Проучването е проведено в периода юли – ноември 2022 г. в четири страни – България, Италия, Латвия, Ирландия и беше представено по време на конференция „Пост-ковид, войни, икономика, климат – предизвикателства и отражения върху психичното здраве в България и Европа“, организирана от Сдружение за прогресивна и отворена комуникация (СПОК), като част от проект “L.I.K.E. - Инвестициите в живота са ключ към заетостта“, за включване на млади хора с психични проблеми на пазара на труда.

ОЩЕ: Проф. Владимир Чуков: Вирусът на войната в Украйна се намира в Кремъл

Почти една пета от анкетираните са заявили, че пандемията е влошила значително физическото им здраве, а една четвърт – психическото. Заедно с отговорите „влоши се до известна степен“, делът на споделилите, че пандемията се е отразила негативно върху здравето им нараства два пъти, посочи д-р Ганчева. 

„Почти 80% от респондентите, оценяващи физическото си здраве за значително влошено, говорят и за влошено психическо здраве. Две трети от тези, които преценяват физическото си здраве за донякъде влошено, говорят и за донякъде влошено психическо здраве и даже в случаите, когато респондентите говорят за липса на изменение или дори за някакво подобряване на своето физическо здраве, около 45 – 50% виждат някакво негативни последици от ковид кризата върху състоянието на психиката си“, добави тя, в уверение, че може да се говори за пост-ковид синдром при психичното здраве.

В сравнителен план, резултатите за психичното здраве са най-неблагоприятни в Латвия - три четвърти от латвийските младежи оценяват психическото си състояние като значително или в известна степен влошено от ковид кризата, в останалите три страни делът на такива отговори е по-малък - около 65%, В България и Ирландия значително влошаване докладват 24% и 20% от младежите.

Тревожно големи са дяловете от млади хора, заявили лични проблеми през пандемията, съобщи още д-р Ганчева. Тя уточни, че 35% от изследваните лица посочват проблеми като тревожност, депресия, страх, несигурност, нежелание за общуване; всеки четвърти е имал проблеми със зависимост от Интернет, социалните мрежи, електронни игри; всеки пети говори за проблеми с храненето, около 13% са имали проблеми с употреба на алкохол и наркотици, а 7% с някакво закононарушение.

Според резултатите от проучването, в България, Италия и Ирландия водещ проблем по време на пандемията е тревожността, в Латвия -липсата на желание за общуване. Страхът и паниката имат най-значими дялове в четирите страни.

В проучването е отделено специално внимание на склонността към различните зависимости и резултатите са тревожни за България. "С най-високи стойности в цялата съвкупност е алкохолната зависимост в България - 22%, а в Италия най-малко - 10%", посочи д-р Ганчева.

Доц. Кунчев: Трябва клинична пътека за пост-COVID синдром

Краят на тази вълна на коронавируса ще е в края на февруари, но след това ще видим пост-COVID синдрома. Това заяви главният държавен зд...

Прочети повече

Натрупването на проблеми е най-голямо в Латвия 49% хранителни нарушения, 34% компютърни игри, 30% тютюнопушене, 21% алкохол. "В Латвия, обаче, са най-редки отговорите за зависимост от наркотици – само 3%, а най-много проблеми с наркотиците има в България и Ирландия с по 10%", изтъкна още тя, представяйки резултатите.

По отношение на заетостта, и в България, както и в останалите три страни, броят на респондентите, посочващи, че са загубили работата си превишава този на съобщаващите, че са започнали нова работа. "Най-често в България респондентите отговарят, че са започнали работа, най-рядко - в Италия, а относно загубата на работа - най-често това се е случвало в Ирландия, най-рядко в България, т.е. България е в малко по-добра ситуация", отбеляза д-р Ганчева.  

Тя посочи още, че над 56% от анкетираните съобщават, че са претърпели финансовите загуби в следствие на пандемията и отбеляза, че с възрастта се увеличава и делът на тези, които свързват с ковид нарастването на загубите си.

Според 4 от 10 анкетирани, пандемията се е отразила в семейството и отношенията са станали по-напрегнати, показват още резултатите на проучването. "Както изолацията, така и свърхблизостта може да бъдат утежняващи обстоятелства по отношение на психичното здраве", коментира Ганчева. 

Ето какво определение даде СЗО за постковид състояние

За първи път Световната здравна организация (СЗО) въведе определение за „пост-ковид състояние на пациента“, наричано още &b...

Прочети повече

При проучването изследователите са установили, че най-предпочитан източник на информация за изследваните лица са социалните мрежи, следват приятелите, онлайн медиите и семейството, а по-назад в класацията са радиото и телевизията, форумите, списанията и вестниците. При липса на информация най-много младите хора се доверяват на семейството и приятелите и доста по-назад в доверителните отношения са социалните работници, известните личности, полиция и юристи и свещеници, установява проучването. 

Според резултатите от изследването, един от четирима анкетирани е загубил работата си, само един от 6 е започнал нова работа; всеки втори е понесъл финансови загуби; четирима от 10 анкетирани отчитат, че заради пандемията отношенията в семейството са станали по-напрегнати и всеки трети споделя, че е имал случай на обиди грубост или насилие; всеки трети е имал проблеми във връзка с храненето и апетита; всеки четвърти посочва проблеми с тютюнопушенето и компютърните игри; всеки пети - с алкохола, всеки десети - с наркотиците, сочи изследването. 6 от 10 декларират, че през пандемията им се е влошило физическото здраве, а 7 от 10 - психическото.

По отношение на възникналите нужди от подкрепа, проучването показва, че семейството и приятелите са най-важни за младите хора; най-значима е подкрепата, свързана със социално психологически и медицински услуги; с близки стойности са стаж и работа.

"Младите хора от четирите страни очакват подкрепа от държавните институции, като най-малко са очакванията към местните общности, което означава, че пост-ковид синдрома по отношение на психичното здраве трябва да бъде адресиран от медицински, социални и образователни мерки на личностно и общностно равнище", заключи д-р Ганчева.

Още от конференцията: Проф. Владимир Чуков: Вирусът на войната в Украйна се намира в Кремъл