Да спечелиш златен медал на Международната олимпиада по математика е върхово постижение. Но само няколко седмици по-късно - този път по информатика - да смениш листа с компютър и отново да стигнеш до световното злато: това вече е необикновена рядкост дори сред олимпийския елит.
Именно този триумф постигна Андрей Стефанов – единадесетокласник от Първа частна математическа гимназия. Това лято той първо спечели злато на Международната олимпиада по математика в Шанхай, а няколко седмици по-късно се завърна със златен медал и от Международната олимпиада по информатика в Ташкент. Андрей е едва 22-рият ученик в историята на олимпиадите, който печели два златни медала в рамките на една и съща година. Българин не е постигал подобен дубъл от над 35 години – за последно това прави Емануил Тодоров през 1989 г.
Разговаряхме със Стефанов за изключителното олимпийско лято, за самите задачи и подготовката за тях, и за живота извън състезанията. Ето какво ни разказа той.
Ключът към победата: Как атакуваш задачата
"Всички медалисти знаят теорията приблизително еднакво добре. Обаче виждат различни начини, по които могат да атакуват една задача. И ключовото умение е да вземеш решение как да подходиш. Доста често тази мисловна атака трябва да е особено нестандартна. Защото колкото и задачи да сме решавали преди олимпиадата, накрая винаги ни очаква нещо, което никога преди не сме виждали", обяснява Андрей.
И разказва за усилията, които се полагат именно при създаването на задачи, които да бъдат нови дори за най-подготвените състезатели. "Доста е трудно да се измисли оригинална задача. Всичките 115 държави предлагат по няколко задачи, обикновено създадени от бивши олимпийци и професори по математика, а накрая се избират само шест", споделя Андрей. Така от огромен набор предложения от цял свят остават онези няколко проблема, при които креативното решение може да се направи само на място.
Шестте задачи са от четири основни области – алгебра, геометрия, комбинаторика и теория на числата, а състезателите разполагат с два дни по четири часа и половина, за да се справят с тях. Условията са съвсем кратки, но сложността, разбира се, не се измерва с дължината. "Обикновено са по един абзац. Всичките задачи се събират на една страница. Решението най-често също може да се опише на една страница, но понякога на мен ми е отнемало пет-шест", разказва Андрей.
Само няколко седмици по-късно Андрей трябва да направи друго – да превърне логическото мислене в програма. И успява отново с блестящ резултат: на международната олимпиада по информатика завоюва златото за втори път.
(Националният ни отбор по математика)
Подготовката: "Цял живот"
Попитан как и колко дълго се е подготвял за олимпиадите, Андрей отговаря лаконично: "Цял живот" Специално през тази година подготовката му е била по-интензивна, но основната работа вече е свършена през предишните години. "Обикновено решавам задачи в час по математика, от време на време и извън часовете. Госпожата ми дава да решавам каквото си искам в час и така се подготвях за олимпиадата. За тази година това беше достатъчно. Но това са само последните натрупвания - иначе съм се готвил непрекъснато в предишните години", разказва той.
Андрей има и един любопитен "тренировъчен терен" - японските олимпиади. "Главно решавам задачи от предишни състезания по математика там. Според мен задачите от японската олимпиада са едни от най-добрите за подготовка за международната."
Математиката присъства в живота му още от началните класове. Първоначално баща му помага и двамата решават задачи от различни сборници за малки ученици. Между пети и седми клас Андрей посещава извънкласна школа, водена от сегашната му класна Петя Тодорова, а в по-горните класове все по-голяма част от работата преминава към самоподготовката и националните школи. Интересът към информатиката идва по друг път - през любопитството как работят компютърните игри и шахматните програми. Така Андрей постепенно стига до програмирането и започва със C#. "Баща ми е програмист и доста ми е помагал", споделя той. По-късно важна роля в подготовката му по информатика има и Гена Петрова от училищната школа.
Участието на българските олимпийски отбори получава подкрепа и от Vivacom, които работят със Сдружението на олимпийските отбори по природни науки от 2020 г. Тази година компанията направи ново дарение от 30 000 евро и така общият размер на подкрепата ѝ за българските олимпийци през годините достигна 162 000 евро. От Vivacom обръщат внимание и на един показателен резултат - България остава №1 в ЕС по брой златни медали на глава на населението в олимпиадите по природни науки. Успех, който показва колко много може да постигне талантът, когато зад него стоят постоянна подготовка, силни преподаватели и дългосрочна подкрепа.
Още един "участник": изкуственият интелект
По време на тазгодишната олимпиада по математика участва още един уверен математик - изкуственият интелект. Задачите бяха дадени и на някои от най-силните AI модели, които вече показват резултати, сравними с тези на световния ученически елит. Само седем от състезателите в Шанхай са постигнали максималните 42 точки, докато моделът нa Open AI е бил с 41, разказва Андрей. И признава, че “малко го плаши” мощта и скоростта, с която машините навлизат в тази територия.
А може би колкото повече човек се занимава с математика, толкова по-предпазлив става с категоричните прогнози. Андрей не прави изключение. На въпроса как би прогнозирал развитието на ИИ съвсем искрено признава, че не знае. Все пак допуска, че най-резкият скок няма да продължи безкрайно. "Според мен до една-две години ще стигне някакво плато. Не че ще спре да се развива, но това ще става все по-бавно", предполага той.
Олимпиецът вече гледа към следващата си стъпка. Планът е да продължи основно с информатика и обмисля университет в чужбина, макар окончателният избор все още да предстои.
Има достатъчно време. Това все пак изглежда далеч по-лесна задача от тези, с които се е справял.
