Над 90 представители на визуалните изкуства в България поставиха имената си под отворено писмо, адресирано до премиера Румен Радев, министъра на културата Евтим Милошев, финансовия министър Гълъб Донев, членовете на Комисията по културата и медиите към Народно събрание и кмета на София Васил Терзиев. Поводът за писмото е казусът с Националния културен календар и информацията, че реално финансиране ще получат само част от одобрените проекти. "Организации, вложили време, експертен труд и средства и поели ангажименти към артисти, партньори и публики, отново се оказаха в несигурност", се казва в писмото.
Представителите на визуалните изкуства задават следните въпроси: По какви критерии е извършен окончателният подбор? Как е определено кои от вече одобрените проекти ще получат финансиране? Какъв ресурс е бил осигурен при обявяването на процедурата? Как културните организации могат да планират устойчиво, когато официално обявените резултати впоследствие се променят?
В текста се посочва още, че подобна непредвидимост подкопава доверието в публичните механизми за финансиране и способността на сектора да работи професионално. "Визуалните изкуства са равностойна и необходима част от културната система на България — наред с театъра, музиката, киното, литературата и останалите културни сфери... Те са много повече от изложби, музеи и галерии. Участват във формирането на културната памет, градската среда, образованието, дизайна, туризма и международния образ на България. Зад тях стои професионална среда, в която слабостта на едно звено се отразява върху всички останали".
В писмото се посочват данни от Евростат за културния сектор в България и добавената стойност на създаденото от културните предприятия. "Тези данни обхващат културния сектор като цяло, но показват ясно, че културата създава заетост, приходи и икономическа стойност. За конкретния принос на визуалните изкуства в България обаче почти липсва отделна статистика", се уточнява в текста.
В отвореното писмо се посочва, че е необходимо взаимодействие между всички ключови участници в сектора и последователна публична политика. "България продължава да разполага с твърде малко надеждни данни за собствения си арт пазар. В същото европейско изследване страната е сред държавите, за които липсва информация по част от сравнителните показатели за икономическата дейност в областта на артистичното творчество. Без данни за пазара, заетостта, публиките и международното присъствие не може да бъде изградена аргументирана политика", посочват авторите на писмото.
Обръща се внимание и на липсата на достатъчно яснота и за публичното финансиране, като се дава пример с Национален фонд "Кулура", който през 2024 г. е посочил отделни бюджети за визуални изкуства по шест програми — общо 1 289 587 лв., или около 15% от програмния бюджет на фонда. "В програмите за 2025 и 2026 г. средствата са разпределени общо по програми и вече не може да се установи каква част от тях е предназначена и реално достига до визуалните изкуства", пише в позицията.
Още: НАТФИЗ с инициатива в помощ на културния и творчески сектор извън големите градове
"Проблемът не е само в размера на публичния ресурс, а и в логиката на неговото планиране. Краткосрочното проектно финансиране държи организациите в постоянна несигурност и не позволява дългосрочно развитие", се казва в писмото и се добавя, че държавните и общинските художествени галерии и музеи имат нужда от условия за работа и развитие, а не само от средства за оцеляване, а достъпът до тях следва да бъде насърчаван със същата последователност, с която държавата подкрепя посещението на сценични изкуства.", се казва в позицията.
Искания
Представителите на визуалните изкуства в България настояват за следното:
Незабавна яснота по Националния културен календар: Министерството на културата да публикува пълна информация за наличния ресурс, критериите за окончателния подбор и финансирането на вече одобрените проекти.
Национална стратегия и предвидимо финансиране: Да бъде разработена дългосрочна стратегия за визуалните изкуства с ясни цели, срокове, отговорни институции и осигурен ресурс. Бюджетните и програмните документи трябва да показват какви средства са планирани и реално предоставени за сектора.
Последователна политика за международно присъствие: Участията на България във Венецианското биенале и други значими форуми да бъдат подготвяни и финансирани навреме, а международната мобилност и професионалните партньорства да получат устойчива подкрепа.
Условия за развитие на институциите, независимата сцена и арт пазара: Необходими са работещи инструменти за художествените музеи и галерии, независимите организации и артистите, както и мерки за насърчаване на колекционерството и пазара на изкуство.
Достъп до визуални изкуства и развитие на публики: Необходими са устойчиви механизми за насърчаване на посещаемостта в музеите и художествените галерии и за среща на децата и младите хора със съвременното изкуство.
Национална статистика и отчетност: Държавата да започне регулярно събиране и публикуване на данни за финансирането, заетостта, продажбите, посещаемостта и международното присъствие на визуалните изкуства.
Още: Младите в България с неравномерен достъп до култура - искат въвеждане на културен паспорт
