Очакванията, с които беше натоварено младото поколение - да направи уникална революция, да промени изборите след протеста през декември, това го нямаше. Нямаше масово гласуване и тази революция.
Това призна Мартин Атанасов, създал интерактивната карта "Черна писта" за локациите с катастрофи в страната и "Будител за 2025 г.", който беше и един от основните гласове на младите по време на антиправителствените протести.
"Това, което виждаме в гласуването на младото поколение, от резултатите от социологическите агенции, показват, че то не е монолитно, не е избрало само една или друга формация", коментира пред Атанасов.
Още: Много шум за нищо: Разочарованието Gen Z
Очакванията не се сбъднаха
"Всъщност всички очаквания, с които беше натоварено младото поколение, да направи уникална революция, да промени изборите след протеста през декември, с фокус върху младите, това го нямаше. Нямаше масово гласуване и тази революция. За мен това е закономерно, защото младите не са една и съща група, която има едни и същи виждания – политически и геополитически, и респективно може да избере различна надежда за промяна. Закономерно е мнозинството, което показа, че иска промяна и иска нов играч, който да я направи", допълни той.
По думите му мнозинството, което се оформи в лицето на "Прогресивна България", ще може да управлява самостоятелно и трябва да се проследи какво ще направи, защото е натоварено със заявки.
Атанасов се надява младите хора до 29 г. този път да имат по-голямо представителство в парламента.

Той беше скептично настроен към прокламираното вкарване в листите на политическите партии на млади хора, защото по думите му те са били на неизбираеми места, предаде БНР.
"За съжаление редица партии използваха млади хора в листите, за да се окичат с тях и да кажат "и младите са с нас". А реално са на места, трудно избираеми, а младите не са подготвени да водят истинска политика в НС. Това създава лоша репутация и на младите хора в листите, но и лоша репутация на цялото поколение, че "се бута и няма капацитет". За мен това е проблемът", заяви той.
Gen Z - последни по активност на изборите
Оказва се, че Gen Z не просто не са оправдали очакванията за изборна активност, които имаше към тях. Всъщност те са били най-негласуващата възрастова група.
По данни на "Тренд" абсолютно всички възрастови сегменти са изпреварили най-младите избиратели по активност, дори хората 70+ години.
Най-многобройните избиратели са били хората 40-49 г. с 20,9% активност. След това тези между 50 и 59 г. с 19,7% активност, 30-39 г. с 16,7%, 60-69 г. с 16,1% и 70+ години с 13,3%. Най-последни по избирателна активност, в дъното на класацията, са младите Gen Z-та между 18 и 30 г. с едва 13,2%.
Също така по отношение на подкрепата, Gen Z не се различава по нищо от вота на останалите възрастови групи с изявен фаворит "Прогресивна България" на Румен Радев.