Пътят на вярата: Литийно шествие с чудотворната икона на Богородица от Бачковския манастир

Тази година се допускат да участват всички желаещи, но иконата на Света Богородица няма да носи от много хора. Тя ще бъде носена от двама души, които ще се сменят на определено разстояние.

Посрещат чудотворни икони на Света Богородица в Старозагорско

Старозагорци посрещат на 30 август две чудотворни икони - Пресвета Богородица „Скоропослушница“ и Пресвета Богородица &bdqu...

Прочети повече

Особен център на манастирския духовен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и посетители, предаде БГНЕС.

Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния образ, споделят болката си и измолят защитата му. Самото разположение на св.икона е по волята на изобразената Божия майка и е свързано със скриването и намирането й. А именно, по време на трудните начални години на турското господство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХVІІв. и донесена в манастира. За почуда на монасите, тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св.Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма. Съществува също така предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на св.Богордица, нарисувана от ев.Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.

Изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните проучвания върху живописта й, сочат като най-вероятна датировка ХІв. или края му. Отстрани на образа на св.Богородица, може да се разчете надписът „влахерниотиса”, което говори, че тя повтаря живописния тип или пък е копие на прочутата Влахернска св.Богородица – покровителка на Константинопол. Бидейки покровител на града срещу различните врагове и военни набези, не би било учудващо, ако основателят Григорий Бакуриани, сам воин, е поискал и централната икона в основания от него манастир да възпроизвежда споменатия първообраз. Макар и потъмнял образът на св.Дева е достатъчно различим, за да видим безрезервната посветеност и любов в склонението на майчиното лице към Боговъплатения „Син Человечески”.

Двете полета отстрани на фигурите са покрити от по-стария сребърно-позлатен обков, подарен в 1311г. от двама братя монаси в Обителта през ХІVв. – Атанасий и Окропир. Върху него е изчукана надпис на старогрузински език, който гласи:

Вярващи дариха чудотворна икона на Света Богородица на храма в село Катуница (СНИМКИ)

За празниците храм "Свети Никола" в пловдивското село Катуница, получи скъп дар от семейство Йордан и Мария Иванови – копие на чу...

Прочети повече

„Обкована бе тази икона на Пресветата царица наша Богородица в Петрицион (Бачково-С.П.), от двамата родни братя таойци, синовете на Игнатий – наставниците Атанасий и Окропир за 125 перпера заедно със сребърната лампада пред иконата в царстването в Гърция(Византия – С.П.) на благочестивите царе Андроник, Михаил и Андроник Палеолози, а в Грузия – на Константин и Димитрий Багратиди, в лето от началото на (света) по гръцки 6819, а по грузински 6915.

Света Богородице, приеми в жертва този малък техен дар и прости им и бъди им ходатай и на родителите им в деня на съда пред твоя Син и Бог наш. Амин, амин да бъде, амин. В хроникон 531, индикт 9. Христе Боже, помилуй техните души, човеколюбче, амин.” Вероятно от същото време, ако не и по-стара, е увенчаващата главата на Божията майка сребърно-позлатена ажурна диадема, покрита по-късно, в началото на ХІХв., от масивен сребърен нимб с надпис в средата „Петко Хаджи и Добра 1819г.” Прието е, че същите са дарители на релефната сребърна ризница, покриваща сега изцяло телата на Иисус и майка му. Преданието ни казва, че Петко Хаджи е подарил сребърния обков в знак на благодарност за излечението на дъщеря му пред иконата. Ризницата е забележително постижение на златарското изкуство на епохата, предава изразително драперията на одеждите и поривът на телата едно към друго. Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния образ е учредено още в ХVІІв. литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията.