Институтът за пътна безопасност (ИПБ) излезе с остра позиция срещу представените от кабинета мерки за подобряване на ситуацията по българските пътища. В официална позиция до премиера Румен Радев, експертите определят правителствения план не като реформа, а като „административно отбиване на номера“ и опит за печелене на политическо време. От ИПБ са категорични, че предложените действия – като засилена координация, обезопасяване на рискови участъци и електронен обмен на данни, са механизми, които вече са били прилагани от предходни управления, но без да доведат до осезаем спад на пътните инциденти.
ОЩЕ: Радев нареди на МВР да стовари цялата репресивност върху "джигити и хулигани" на пътя (ВИДЕО)
„Повтарянето на провалени подходи с очакването на нов изход е признак на управленско безсилие“, заявяват от ИПБ. Според организацията обществото има право на реални действия, а не на механично повторение на стари учебникарски трикове.
Бягство от отговорност
Един от основните акценти в позицията на ИПБ е демонстративното отсъствие на ключови фигури от кабинета по време на обсъждането на темата. Организацията поставя въпроса защо министърът на регионалното развитие и благоустройството, който е медийно активен по други въпроси, липсва в моментите, когато трябва да поеме лична отговорност за критичното състояние на пътната инфраструктура.
От ИПБ настояват за незабавни отговори по няколко критични въпроса:
- Какви са конкретните цели на мерките?
- В какви времеви рамки се очаква изпълнението им?
- Колко човешки живота са заложени като прогнозен резултат от плана на правителството?
„Липсата на ясни показатели е сигурен знак за бягство от отговорност при последващ провал“, смятат експертите.

„Всяко забавяне се плаща с човешки животи“
В заключение от ИПБ призовават правителството да спре фокуса върху имитацията на дейност. „Българските граждани дадоха мандат за реални реформи. Ако правителството и ресорните министри нямат експертиза да спрат войната по пътищата, потърсете незабавно съдействие“, призовават от екипа на Института.
Оттам са категорични, че държавата се нуждае от нова политика, базирана на персонална отговорност и измерими резултати, тъй като цената на всяко управленско колебание се измерва в човешки животи.