"828 евро е необходимият чист месечен доход за издръжка на живота на един работещ, който живее сам. Ако вече говорим за възнаграждение с осигуровки, с данъци - става въпрос за над 1000 евро брутна заплата. Толкова трябва да получава един работещ, за да не е беден - да си плати тока, водата, да се храни и да оцелее, да си плати наема. Не говорим за екскурзии в Париж, не говорим за скъпи телевизори", заяви главният икономист на синдиката и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) Любослав Костов по време на брифинг.
От думите му стана ясно, че за тричленно семейство, където има двама работещи и едно дете, какъвто е вече е европейският семеен модел, издръжката е 1498 евро.
"Ръстът на тримесечна база спрямо тримесечие на тази година е с 1,3 %. Вече на годишна база спрямо същото тримесечие през 2025 г. расте с 3,1 %. Важно е да кажем, че юни 2026 към юни 2025 г. имаме 86 евро ръст на издръжката на живота за тричленно домакинство и 48 евро за сам работещ. Юни 2026 г. спрямо юни 2024 г., ако се върнем две години назад, вече ръстовете са 154 евро за тричленно домакинство и 85 евро за един работещ", добави още Костов. ОЩЕ: Намалява броят на българите в риск от бедност
Снимка: iStock
Замразяването на минималната заплата
По думите му в дни и времена, когато минималната работна заплата се замразява - тези данни показват, че нетният размер на настоящата минимална заплата е не повече от 55-60% от нетния размер на необходимата заплата за издръжка.
По данни на КНСБ наетите на минимална работна заплата и осигуряващи се на минимална работна заплата през май 2026 г., са 28,8% или като абсолютен брой 551 хил. лица.
Факторите за поскъпването на живота
КНСБ обобщиха и причините за поскъпването на живота и издръжката.
Основна причина е цената на природният газ, при която се забелязва увеличение с 8,3% на годишна база, на тримесечна база с 9,3%. Ръстът за цената на тока от 15% за бизнеса също е допринесъл за ситуацията с цената на издръжката.
Друг фактор е общият индекс на цените на производител, които на годишна база нарастват с малко над 17%, изкупните цени на зърнени и маслодайни растения и други.
КНСБ отбелязаха ръста на храните и плодовете и плодовите консерви. Цените нарастват и в заведенията за обществено хранене. ОЩЕ: Обрат на Балканите: Бедните хора в Румъния намаляват
В тази връзка Любослав Костов отбеляза, че цените на храните в България поскъпват доста повече, отколкото в другите страни и народи при едно относително по-ниско равнище на доходи и покупателна способност. "Спрямо средно европейските цени - къде са нашите цени? Цената на олиото и мазнините в България е средно 142% от цената на олиото и мазнините за средната стойност на ЕС. Млякото, млечните и яйцата са на 126% стойности в България спрямо средноевропейските. Храните общо като ги съберете сме на 91%. Ние на цени, ние не просто го докарахме и ги задминаваме", каза Костов.
Инфлацията в България
Любослав Костов отбеляза, че България отчита 5,2% инфлация, при 2,9 средно за ЕС, 2,8% средно за Еврозоната. "Гълъб Донев работи бюджета с, 4,2% инфлация. Дори Евростат, която ги занижава дава 5,2%. Нашият НСИ по последните данни дава вече близо 7%. Дори по линия само на инфлацията, която е най-добрия приятел на всеки финансов министър - този бюджет ще генерира допълнителни приходи", каза Костов. ОЩЕ: НСИ: Хотелите и ресторантите са поскъпнали с 30% за 2 години
