В управленската програма на правителството на Румен Радев се дава амбициозна заявка за справяне с едни от най-належащите проблеми в културния сектор в България, които се обсъждат от години, но така и не се стигна до конкретни действия и положителни резултати. Сега управляващите поставят "утвърждаването на културата като устойчив обществен и държавен приоритет" и уточняват, че "в центъра на тази стратегическа рамка трябва да бъде поставен човекът – творецът, детето, младият човек, публиката и гражданинът."
Предвидените мерки в управленската програма на кабинета са до голяма степен предложения на различни организации, които от години "натискат" управляващите за приемането им и макар с някои промени, значителна част от идеите и разработките им са на хартия вече част от плановете на правителството за културната политика на страната.
В центъра на политиката - творецът
Източник: БГНЕС, Министерство на културата; колаж: Actualno.com
Мярката с най-скорошен срок - до ноември 2026 г., е Изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. За промени в този закон от много време алармират различни организации за колективно управление на права в България. Най-фрапантният случай е фактът, че България е единствената държава в Европейския съюз, която не изплаща филмови и продуцентски права за излъчваните по телевизията филми. Припомняме, че страната ни дори бе глобена с близо 4 млн. лева заради две директиви от 2019 г., които касаят авторското право. Причината е, че не са въведени в българското законодателство навреме, а чак през 2023 г., но и до днес нито един лев не е изплатен от кабелните оператори у нас на единствената организация, която събира отчисления от излъчването на аудио-визуални произведения - "Филмаутор".
Повечето законодателни мерки в управленската програма на правителството на Румен Радев, касаещи културния сектор, са със срок до юни месец 2027 г. Това са Изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата с цел създаване на трайна правна основа за подкрепа за първите професионални проекти на млади творци, Изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата с цел създаване на трайна правна основа за национални програми за създаване на нови произведения, системно попълване на публични художествени колекции, подкрепа за първи професионални проекти на млади творци и Създаване на нормативна рамка в Закона за културното наследство за постоянна Национална програма "Национална колекция ХХI век".
Още: "Грубо погазване на историческата памет": Скандал след кючек пред паметника на Асеневци (ВИДЕО)
За края на 2027 г. е предвидено да бъде създадена правна основа за представяне и придобиване на произведения на млади творци, а до края на 2029 г. е планирано да бъдат създадени два нови закона:
1. Закон за статута на артиста и във връзка с това пакетни изменения в трудовото, социалното и авторското законодателство – социална защита на професионалните артисти, признание на спецификата на артистичния труд;
2. Закон за сценичните изкуства – за създаването на единна и предвидима нормативна рамка за организацията, финансирането, управлението и развитието на сценичните изкуства.
Мерки в изпълнителната власт
Снимка: БГНЕС
От управляващите се очаква да приемат Национална стратегия за развитие на културата - 2027-2037 г. Първо обаче трябва да бъде направен анализ на културния сектор и да бъдат направени серии от консултации. Срокът, който кабинетът "Радев" си поставя за тези предварителни действия, е май 2027 г., а до декември месец същата година се очаква приемане на Националната стратегия и на първия тригодишен план за изпълнение.
В амбициите на управляващите присъства и желанието за осигуряване на достойни условия за работа, професионално развитие и социална защита на творците. Едно от първите действия, които са планирани в управленската програма, е до септември 2026 г. да бъде приета Наредба за участието на лица, ненавършили 18 години, във филмови и телевизионни продукции. Припомняме, че за такава наредба се заговори усилено през 2024 г. покрай излизането на първия български ЛГБТИ филм "Любен", в който по време на снимките участва 16-годишен актьор. Тогава не е имало нарушаване на закона (то закон и няма), тъй като за филма е имало сключен договор между продуцента и майката на актьора като негов родител и настойник.
През 2027 г. се очаква още да бъде регулиран статутът на творците, като бъдат договорени достойни условия за работа, професионално развитие и социална защита. Предвижда се и създаване на Национална програма "Първи професионален шанс" за млади творци. Любопитен момент в управленската програма е до септември 2027 г. да бъде разработена кадрова политика за "дефицитни професии". В списъка влизат оркестранти, балетни артисти, реставратори, сценични специалисти, библиотекари, музейни експерти.
Управляващите искат да обърнат внимание и на културното образование и формирането на нови публики. За целта до края на 2026 г. се предвижда да бъде създаден механизъм за подкрепа на младите таланти в професионалните училища по изкуства чрез професионален подбор. Планира се и до средата на 2027 г. да бъде създадена национална програма за подкрепа на художествени произведения в професионалните училища и висшите училища по изкуства, чрез публичното им представяне и разпространение. Със същия срок в управленската програма влизат и провеждането на конкурси за нови произведения, както и приемане на правила, съвместно с министрите на здравеопазването, на труда и социалната политика и на образованието и науката, за изпълнение на програми за културно образование, достъп до култура на уязвими групи, изкуство в здравни и социални институции.
Още: Големи обещания: Как управляващите ще топят дефицита и ще спасяват европари
"Национален културен паспорт"
Снимка: Envato
Ключов момент в управленската програма на правителството на Румен Радев е създаването на "Национален културен паспорт". През юни тази година бяха оповестени данните от първото по рода си национално представително социологическо изследване "Културно участие и въвеждане на културни паспорти за деца, младежи, ученици и студенти", организирано от Обсерватория по икономика на културата, Фабриката за идеи и Асоциация за развитие на София, с финансовата подкрепа на Фондация "Лъчезар Цоцорков", проведено от социологическа агенция "Алфа Рисърч". От проучването стана ясно, че децата и младежите в България биха използвали културен паспорт с годишен бюджет за посещение на културни събития.
В плановете на правителството културният паспорт ще влезе до септември 2027 г., като той ще е насочен към деца и младежи от 6 до 18 години като индивидуални участници в културния живот, който гарантира минимален достъп до култура. Както каза д-р Диана Андреева-Попйорданова в предаването Студио Actualno - първоначалното предложение е било да бъде обхваната по-голяма възрастова група, за да не бъдат изключени студентите от възможността да използват "Национален културен паспорт".
Планира се още да бъде въведен и минимален национален стандарт за ежегоден достъп на всяко дете до театър, музей, кино, концерт, библиотека и обект на културното наследство, както и предоставяне на неизползвани държавни имоти за творчески пространства, като е уточнено, че това ще се случва "чрез прозрачни конкурси". С най-далечен срок - юни 2028 г., в културната политика на страната се залага и създаване на специален компонент за деца от отдалечени населени места, деца с увреждания и деца в социално уязвимо положение.
В плана на управляващите влиза и създаването на Национална програма "Културна раница" и подкрепа за съвременно българско творчество, както и програма за развитие на културни дейности в болници, социални домове и центрове за възрастни хора.
Ефектите, които властимащите очакват, са да бъде създадена дългосрочна рамка, която да не съществува само в рамките на конкретен управленски мандат, предприемане на конкретни планове за действие и спазване на сроковете. Желанието е и да бъде формирано ново културно поколение с трайни знания, интереси и навици за участие в културния живот.
Финансиране, културна инфраструктура, дигитализация и дипломация
Правителството на Румен Радев прави зявка и за финансова политика в културния сектор, която да създава необходимите условия за нормалното функциониране на културните институти, за дългосрочно планиране на тяхната дейност и за пълноценно изпълнение на обществената им мисия. Заявен е приоритет за поетапно увеличаване на публичния ресурс за култура, следване на примери от водещите европейски страни и включване на национални и европейски програми, меценатство, публично-частни партньорства и други законосъобразни източници.
Още: По-евтин ток и капитализъм за по-силна енергетика: Планът на Румен Радев
В тази връзка се предвиждат изменения и допълнения в Закона за закрила и развитие на културата, Закона за меценатството с цел неговото осъвременяване и ефективно прилагане, Закона за радиото и телевизията, Закона за закрила и развитие на културата за въвеждане на механизъм за оздравяване и целева стабилизационна подкрепа, Закона за филмовата индустрия и на Правилника за неговото прилагане. До края на 2029 г. се планира и нормативно уреждане на публичните регистри, въвеждане на електронни процедури и основните стандарти за прозрачност.
Ще бъдат предприети различни мерки от изпълнителната власт, сред които синхронизиране на Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия със Закона за филмовата индустрия и актуализиране на правилника за устройството и дейността на Национален фонд "Култура" (НФК). Именно за НФК се планира да бъде възстановено и укрепено доверието към фонда, което бе сериозно "разклатено" след публичното разкритие за финансирането на проекти на актьора и певец Иво Аръков, което предизвика възмущение в културните среди. Амбициите на правителството на Румен Радев са да се укрепи административният и експертен капацитет на НФК, да се въведат прозрачни процедури, ясни художествени критерии с проектите и по-голяма публичност.
По отношение на културната инфраструктура, наред с всичко останало, се планира и обследване на състоянието на театрите, оперите, музеите, художествените галерии, библиотеките, училищата по изкуства и останалите държавни културни институти, върху което да бъде изграден многогодишен инвестиционен план. В управленската програма се планира и развитие на обществените библиотеки като съвременни центрове за знание и достъп до информация, укрепване и модернизиране на народните читалища, както и създаване на нова концертна зала, обновяване и развитие на съществуващите концертни зали и културни центрове в страната.
Още: Радев планира да пребори корупцията при обществените поръчки с ИИ
В плана на управляващите влиза и дигитализацията като приоритет, като ще бъде поставен акцент върху завършването на цифровизацията на културното наследство и архивите в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Предвижда се и разширяване на разпространението на българската култура по света и културната дипломация. По този повод по-рано днес от Българска музикална асоциация сигнализираха, че България вече започва да пропуска важни международни музикални участия, което е лош сигнал за партньорите ни по света.
