Защо миналото лято постави рекорд на удавени по Черноморието?

Само от 1 юли до 31 август миналата година по българското Черноморие са се удавили 51 души, показват официалните данни на ГД "Национална полиция".

Два пъти повече хора са загубили живота си в морето през 2023 г. спрямо 2022 г., когато удавените са били 25-ма, а през 2021 година – 32-ма.

Загубените човешки животи по българското Черноморие на практика са почти 50% от броя на загиналите в катастрофи в цялата страна в този период, когато обикновено се говори за "война по пътищата". За сравнение – жертвите на катастрофи от 1 юли до 31 август 2023 година са 117.

За трагичната статистика през "Лято 2023" допринася комбинация от фактори по българското Черноморие. От една страна са природни явления като мъртвото вълнение с нетипични за сезона студени течения, но от друга - недостатъчно обучени спасители и оскъден контрол от страна на държавата. Има и още една причина - намаленият брой постове на спасителите, които Министерство на туризма изисква. Последното е "антиковидна" мярка с цел да се облекчат концесионерите, която обаче остава в сила и сега.

Досега единствените, които според наредбата за водноспасителните дейности, легитимно можеха да обучават водни спасители за открити водни площи, бяха инструктoрите от Българския червен кръст (БЧК).

Оказа се обаче, че за спасителните дейности на голяма част от плажовете по българското черноморско крайбрежие отговаря една компания, която също така и обучава спасители чрез собствен Институт по водна безопасност.

От отговор на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) стана ясно, че този Институт няма лиценз да извършва подобна дейност.

У нас лицензирани центрове за професионално обучение на водни спасители до този момент няма, казаха от НАПОО, като се ангажираха и че ще направят проверка по въпроса.

В сезон като този през 2023 г., когато има особено силно мъртво вълнение и студени течения, реакцията на обучените водни спасители е ключова за това дали човек ще се прибере жив след почивката си.

Според главния експерт по водно спасяване към БЧК Марио Бързачки броят на удавените през лятото на 2023 година се удвоява и заради недостатъчен контрол от страна на държавата за начина, по който се организира водното спасяване .

"Назначават се спасители, които не са квалифицирани и са преминали курс проформа,“ коментира за „Булевард България“ Марио Бързачки.

На прага на сезон 2024, държавата промени текстовете на наредбата и право да обучават водни спасители вече имат и други фирми, различни от БЧК.

Финалният изпит за получаване на сертификат обаче ще се полага пред комисия, която включва представители на БЧК.

Така според Марио Бързачки би трябвало да се сложи край и на "проформа обучението".

"Надявам се, че промените ще решат този проблем, тъй като изпитите в крайна сметка ще се провеждат от комисия от БЧК и ако се окаже, че обучението е било проформа, както досега, няма да могат да получат сертификат. Ако контролните органи в лицето на Министерството на туризма си вършат работата, не би трябвало да има подобен проблем занапред," коментира Бързачки.

Наредбата включва и промени по отношение на обезпечаването с медицински екипи на плажа:

В медицинските екипи вече ще могат да работят не само лекари и медицински сестри, както беше към момента, но и фелдшер или лекарски асистент, акушерка и парамедик II, III, IV степeн на професионална квалификация;

Отпада изискването лекарите задължително да са с призната специалност по анестезиология и реанимация;

Ако нямат специалност "Анестезиология" или "Спепшна медицина", медицинските лица ще трябва да са преминали обучение по лечение на спешните състояния;

Недостиг на спасители

По време на общественото обсъждане на наредбата за водноспасителните дейности се сблъскват различни мнения - общото между всички тях е, че има недостиг на спасители и медицински кадри.

Така например в становището на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) проблемът с недостига на спасители по плажовете в страната се обяснява със слабия интерес към професията.

Причината най-вече е в ниските заплати, което би трябвало да е поправимо, на фона на високите такси, които концесионерите събират за чадъри и шезлонзи.

"По данни на социологически агенции, средната възраст на активните спасители е около 50 г., което показва тенденция на застаряване," пише в становището на НСОРБ.

"При очерталия се дефицит от лекари и медицински специалисти в болничната и извънболничната помощ на национално ниво, все по-трудно ще се намират такива, които да осигуряват медицинско обслужване на водните площи и басейните за обществено ползване," казват още от сдружението на общините.

Според някои от концесионерите в наредбата са разписани редица дейности и инвестиции, които ще бъдат неизпълними именно заради недостига на кадри.

"Товарят допълнително с неефективни разходи концесионери и наематели на морски плажове, собственици на хотели, СПА комплекси, развлекателни центрове – като цяло туристическия бранш, и същевременно са неефективни, няма да доведат до желаните резултати и до подобряване на опазването на човешкия живот и здраве," пише в становището "ПАММАР 95.84“, която е наемател на плажа в Черноморец през лятото на 2023 година.

Според Марио Бързачки, за да се обезпечи със спасители българското Черноморие са необходими около 1200 спасители.

По думите му има достатъчно обучени кадри, но условията за работа отблъскват голяма част от кандидатите. Според обявите за работа трудовото възнаграждение за спасител на плажа е 1600 лева, работното време е от 10 часа на ден, с два почивни дни в месеца.

По закон концесионерите и наемателите на морските плажове са длъжни да осигуряват осъществяването на дейностите по водно спасяване от 1 юни до 30 септември.

"Концесионерите сключват договор с фирма Х, която трябва да обезпечи водноспасителната дейност. Често те намаляват броя на спасителите и така вместо да обезпечат всеки спасителен пост с двама спасители, те оставят само по един. По този начин пестят пари за заплати, за да печелят повече, но не обезпечават спасителната дейност в достатъчна степен," смята Бързачки.

 Концесионерите настояват не само БЧК да е сертифициращ орган при обучението на водни спасители, за да не се "монополизира" дейността.

Авторите на наредбата все пак подчертават, че БЧК са обучили над 60 000 души за водни спасители през последните 60 години и смятат, че е "изключително важно да се запази водещата роля" при проверката на готовността на кандидатите за тази дейност.

От 2020 г. се изискват по-малко спасители на плажа

За да улесни концесионерите, през пандемичната 2020 година министърът на туризма Николина Ангелкова предлага да се увеличи отстоянието между спасителните постове в охраняемите плажове в курортите. Така те вече трябва да са на до 100 м., а не както преди това на 50 м., а спасителните постове извън територията на курорти от национално значение вече трябва да са разположени на 150 м., а не както преди това 100 м.

Така държавата преди четири години на практика е намалила броя на спасителите и пунктовете, които концесионерите са длъжни да осигурят.

Те от своя страна допускат на два съседни поста да има по един човек.

Предложението за промени тогава пак е мотивирано с пазара на труда и недостига на обучени спасители и трудностите, които концесионери и наематели на плажове срещат в опитите да осигурят достатъчно кадри.

Според Марио Бързачаки държавата трявба да осъществява по-строг контрол върху концесионерите и върху това дали водноспасителната дейност по плажовете действително е добре обезпечена.

Според закона за устройство на българското Черноморие, контролът дали се спазват концесионните договори, в това число и дали плажът е обезпечен със спасители и медицински пункт, се осъществява от министъра на туризма чрез длъжностни лица от съответната администрация. За целта те трябва да осъществяват периодични проверки.