Коледни картички и сурвакници подредиха в старозагорската Къща музей „Градски бит ХIХ век” 

"Най-старата картичка е от 1901 г. Тя е цветна, печатана е в чужбина за българския пазар, защото до 20-30-те години на миналия век в България не се е осъществявал цветен печат", обяснява доц. д-р Евгения Иванова, завеждащ на отдел "Етнография" в старозагорския исторически музей.

Интересна е и черно-бялата коледна картичка на старозагорските пощенски раздавали. Според етнографа по всяка вероятност е била изпращана на институции и по-важни личности в града, Повечето изложени екземпляри са от 40-те, 60-те и 70-те години на миналия век. Те са част от над 6-те хиляди фондови единици, които притежава отделът. Те са дарения или резултат от издирвания на материални следи от над 60-годишния труд на старозагорските етнографи. Благодарение на усилията им за проучване на духовната култура и градския бит в Старозагорски регион и за издирване и съхраняване на екземпляри от материалната култура на градския човек от ХІХ и ХХ век.

Сурвакниците в изложбата са резултат от работата на музея с деца и младежи от последните години. Тъй като те са предмет, който не може да се съхранява дълго време, ежегодно се организират ателиета. На тях с материали от музея и под ръководството на етнографите се изработват характерни за региона сурвакници. По този начин традициите на българските зимни празници и техните материални символи се популяризират и предават на следващите поколения.

На днешната изложба беше представен и ръчно управляем стълбищен подемник Т 10, който е закупен по проект на РИМ „Осигуряване на достъпна среда“ специално за Къща музей „Градски бит ХIХ век”.

Хаджиангеловата къща, в която е разположена, е паметник на културата и няма възможност да се правят промени, за да се улесни достъпът на хората със специфични потребности. С новата придобивка и тази музейна експозиция ще е достъпна за тях и ще могат да разглеждат и двата етажа на къщата. 

Хаджиангеловата къща е построена през 1883 г. от дебърския майстор уста Георги и принадлежи към късния тип симетрични сгради без портик. Принадлежала е на хаджи Ангел Хаджипетков, който се занимавал със земеделие и с търговия на бакър. В края на 30-те години отесняла за семейството и е продадена на еврейско семейство, което емигрира в Израел след 9 септември 1944 г. След национализацията големият двор с много цветя, чимшири и зеленина е използван за построяването на здание с жилища и магазини на първо ниво. Сградата за щастие е запазена, а 70-те години е обявена за паметник на културата. През 1976 година започва реставрацията й, а две години по-късно е открита експозицията.

В нея е показана домашната уредба и образци от градско облекло от края на ХІХ до средата на ХХ в. В обзаведените гостни стаи има както традиционни местни предмети, така и модерни за времето си европейски и руски образци. Изложбата "Домът на границата на две епохи (Старозагорският бит през 40-те-60-те години на ХХ век)" е подредена на първия етаж. 

На втория е показано западноевропейското влияние в домашното обзавеждане и бит от 20-те-40-те г. на миналия век. Освен предметите на бита експозицията проследява и модните тенденции в облеклото през тези периоди.