4 неща, които хора разбират погрешно за депресията

МИТ 1: ДЕПРЕСИЯТА СЕ ПРИЧИНЯВА ОТ ЕДНО НЕЩО.

Напоследък научните изследвания обръщат внимание на идеята, че серотонинът може да не играе централна роля в депресията. Това повиши интереса към други пътища, които могат по-добре да опишат начина, по който се развива депресията. 

Размисълът за това защо човек може да се чувства депресиран е чудесен пример за сложността на нашите емоции. Преживяването на един човек, свързан със смъртта на близък приятел, може да предизвика депресивни симптоми, докато друг може да има подобни мисли в контекста на заразяване с грип. В първия случай пътищата на стреса може да са по-значими, докато във втория възпалението може да играе по-голяма роля.

Дали упражненията в залата са по-ефективни от лекарствата при депресия?

МИТ 2: ДЕПРЕСИЯТА Е ЗАБОЛЯВАНЕ НА УМА, А НЕ НА МОЗЪКА И ТЯЛОТО.

В действителност нашите мисли, поведение и настроения са отражение на състоянието на мозъка ни, а състоянието на мозъка ни е част от и отражение на състоянието на тялото ни като цяло.Преосмислянето на проблемите с настроението, включително депресията, като свързани с нашата невробиология, има не само академично значение. Когато разглеждаме мислите на хората като отражение на техните умове, а не на мозъка им, е по-лесно да ги обвиняваме и съдим.

Можем да се позовем на термини като "недостатъчна воля" като разумно обяснение за това защо депресираният човек не става от леглото и не отива на работа. Можем да се почувстваме по-добре, като оправдаем необоснованата представа, че човек може просто да се справи с лошото си настроение, вместо да се запитаме какво се случва в мозъка му, за да го подтикне към негативни мисли. 

Учени: Този чай е най-добрият лек за паметта и депресията

МИТ 3: ЛЕЧЕНИЯТА НА ДЕПРЕСИЯ СА ПОЛЕЗНИ САМО СЛЕД ПОСТАВЯНЕ НА ДИАГНОЗА.

През последните няколко десетилетия стана пределно ясно, че се справяме зле с превенцията. Но макар че това продължава да бъде основен проблем за заболяванията на тялото, по отношение на мозъка и по-конкретно на психичното здраве.

Често първият път, когато се замисляме за нещо като депресия, е когато изпитваме значителни симптоми на настроението, които могат да попречат на качеството ни на живот. Всъщност, за да бъде поставена диагноза клинична депресия, е необходимо да има намеса в обичайните ни ежедневни дейности. Но в повечето случаи депресията не се появява просто за една нощ.

За съжаление, след като бъде официално диагностицирана, лечението на депресията е свързано с висок процент странични ефекти и не е ефективно за значителна част от хората, които получават грижи. Именно това прави профилактиката на мозъка, и особено на психичното здраве, толкова значима, защото в действителност тя трябва да бъде нещо, с което се занимаваме през целия си живот. Промените в храненето, редовните физически упражнения и социализирането навън с приятели са прости стъпки, които биха могли значително да помогнат за намаляване на епидемията от депресия, която се наблюдава днес.

Хората със скрита депресия много често имат някои от следните навици

МИТ 4: ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ ПРОДУКТИ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ ИНТЕРВЕНЦИИ, ЗА КОИТО ИМА ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ СА ПОЛЕЗНИ ПРИ ДЕПРЕСИЯ.

Хората сме свикнали с идеята, че всеки медицински проблем трябва да се решава с помощта на определено лекарство. Когато става въпрос за депресия, някои хора наистина имат полза от бърза фармацевтична намеса с антидепресанти, а работата с професионалист е важна стъпка за тези, които имат значителни проблеми с психичното здраве. А и не винаги предписваните антидепресанти действат, а понякога са свързани и със странични ефекти, от стомашно-чревни до сексуални проблеми.

Сред най-изследваните интервенции при депресия е физическата активност. Здравословно хранене с ниско съдържание на преработени храни и прекомерно количество алкохол, и с високо съдържание на плодове, зеленчуци, ядки, здравословни масла, пълнозърнести храни и риба и по-ниския риск от депресивни симптоми. Продължителния и дълбок сън също е свързан със значително по-нисък риск от депресия. 

Статията има само информативна цел и не е препоръка или заместител на консултацията със специалист.