Кожен Микробиом при атопичен дерматит

Генетичен материал на микробиома превишава над 100 пъти човешкия геном. Това е цял набор гени у човека.

Състав на кожния микробиом

Съставът микробиома е индивидуален и се променя с възрастта, посредством комплексни механизми. Така въздейства над човешкото здраве.

Установено е, че промените в кожния микробио, оказват влияние, върху взаимодействието гени у човека и факторите в околната среда. Така имунитетът и защитната функция на кожата се задействат.

Видове бактерии по кожата

Видът на бактериите, които намиращи се по най-горния пласт на кожата, зависи от някои външни и вътрешни фактори. Такива са степен на омазняване и влажност в кожата.

При по-мазната кожа преобладават бактерии Propionibacteria spp., Staphylococci spp; Corynebacteria spp., други Actinobacterial,es spp., На местата на запарване и трйене се срещат бактерии Staphylococci spp., Corynebacteria spp., д Proteobacteria; b-ProteobacTeria; При суха кожа, преобладават бактериите – Corynebacteria spp, Flavobacteriales, b-Proteobacteria.

Бактерията Staphylococcus epidermidis

Тя е преобладаващият вид по кожната повърхност. Среща се при здрави хора. Тя има способността да потиска растежа на бактерии с болестотворен характер - Staphylococcus aureus. Последният, от своя страна, играе роля при развитие на атопичен дерматит (АД).

Атопичен дерматит

Нарушението в нормалния състав на микробиомът е самостоятелен независим фактор, който се проявява при развитието на атопичен дерматит.

Повече от 90% от пациентите с атопичен дерматит имат ясно изразено свръхзаселване на кожата със S. aureus. Поселването на кожната повърхност със S. cohnii и S. Epidermidis, през първата година от живота има важно предпазващо значение.

Има доказателства, че медицината работи над идеи за трансплантация на нормален човешки микробиом от здрави донори, при пациенти с атопичен дерматит.

Малко български факти и предистория

Още през 40-те години на XX век, българската дерматологична школа, на чело с проф. Петър Попхристов, измисля идея за борбата с болестотворните стафилококи. Тя се осъществява, с помощта на нанасянето на бактерия S. epidermidis. За наше огромно съжаление, както много други открития на българи, остават неразбрани от бъдещите поколения и дори не са официално публикувани. Така и не са останали преки доказателства над тези проучвания и доказателства.

В заключение:

Изследванията над микробиома при атопичен дерматит са от полза за по-добро разбиране основните етапи, от развитието на заболяването, до последващите фази. Това помага да се отварят нови хоризонти за неговото изследване, медицина и превенции!