Кръстьо Станчев - кметът с железни закони, придал европейски облик на Велико Търново

Приеман е за „народен човек“. Обичал да сяда на чашка кафе или друго питие с приятели и съмишленици, с които спорели по горещи теми. В народните дела, Кръстьо Станчев се ръководел от максимата „Което е полезно, е добро“. Винаги намирал точната дума, за да обясни нещо кратко и ясно. Всеки можел да го попита за нещо и получавал внимание. Добър човек бил, с голям житейски опит. Обръщали се към него с „бай Станчев“.

В общинския съвет - орган на местното самоуправление, както и сега, кметът Станчев оставял съветниците да се наговорят, и вземал думата накрая. Поради бурните заседания, винаги бил подготвен да действа с омиротворителна тактика.

Първите мандати на Кръстьо Станчев са свързани с хигиенизирането и благоустрояването на Търново по европейски образец. От тогава били най-старите имена на търновските улици „Осма дружина“, „Шейново“, „Гурко“, „Максим Райкович“, „Зеленка“, както и името „Марино поле“ (днес „Марно поле“), което той не заменил с „Марини простори“, както настоявали някои негови съграждани, считащи „поле“ за селска дума.

Снимка: Парк "Марно поле" днес

По време на своето кметуване Кръстьо Станчев издал много строги заповеди, с които затворил мръсните бардаци, забранил на жените да внасят манджи в банята и решил проблема с кучетата без намордник по улиците. Със своите дествия той дал пример на следващите търновски кметове как да постъпват, когато се прави нещо полезно за града.

Третият мандат на Кръстьо Станчев съвпаднал с голямото земетресение от 1-ви юни 1913 г. Организирал лагер на Марно поле и снабдил гражданите с хляб. По негова инициатива се провели акции за подпомагане на бедни и пострадали.

През последния си мандат кметът Станчев положил големи усилия за разрешаване на продоволствения проблем с липсата на брашно. Той организирал Общоградски комитет, чрез който събрал над един милион лева за прехраната на града. Поради спекулациите на мелничари и хлебари, обаче, цената на хляба в Търново скочила, противно на усилията му и на платформата на коалицията, която го избрала за кмет на града. По същото време в Горна Оряховица Атанас Буров направил складове и купил жито за съгражданите си. Там хлябът бил по-евтин.

Кръстьо Станчев се разбирал добре с политическите си противници, представлявани от Никола Габровски. Говорели спокойно и обсъждали общинските въпроси преди заседанията. Габровски успокоявал атмосферата и благодарение на „благоразумието и прозорливостта му“ заседанията на общинския съвет протичали нормално. Помощник-кметът Никола Цанев бил много строг и не допускал нещата да се протакат.  

В последния си мандат, през м. май 1922 г. в местността „Качица“ бил поставен основният камък на Руските гробища, където сега е издигнат храм. Тук се намирала руската болница на голямата белогвардейска колония.

Снимка: Руската църква във Велико Търново

Кметът Станчев привлякъл техни специалисти да помагат за електрификацията на града. Устроил народната библиотека в сградата на ефория „Ангел Попов“. По негова идея местността Картала се превърнала в народен парк. Тя била любимо място за разходка на търновци в празничните дни. По Гергьовден много семейства се събирали там на люлки, гуляи и билки.

Признати са заслугите на опитния кмет Станчев за омиротворяването на съборите на блокарите и цвеклопроизводителите на 17 септември 1922 г. Ситуацията в Търново по това време била близо до гражданска война, която била предотвратена благодарение на разбирателството между Станчев и Габровски.

Кръстьо Станчев е най-авторитетния търновски стамболовист след Първата Световна война, кметувал успешно и оставил добри спомени.

Днес, портретът му е част от постоянната галерия на търновските кметове в сградата на община Велико Търново (на заглавната снимка). През 1928 г. по време на изложба за кметовете се стигнало до мнението, че каквото е Димитър Петков като кмет на София, това е Кръстьо Станчев за Търново, може и повече. Още тогава се е зародила идеята за паметник на Кръстьо Станчев до Стамболовия мост, но досега не е осъществена.  

Източник: Цанкова, Олга. „Търновски кметове (1919 – 1945)“, Велико Търново, 2004