Откриха паметник на Христо Ботев във Велико Търново (СНИМКИ)

Програмата за откриването на пъметника започна с хоровите изпълнения на смесения хор за обработен фолклор „Пъстра китка“от с. Самоводене, с художествен ръководител маестро Георги Янков.

В 12,00 ч. със сиренен вой и минута мълчание бе почетена паметта на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.

Приет бе строя на почетния караул, поставен от НВУ „Васил Левски“.

Откриването на паметника на Христо Ботев бе реализирано от кмета на града Даниел Панов и ученици от ОУ „Христо Ботев“ в присъствието на много граждани, представители на институции и неправителствени организации. Прозвуча химнът на Република България.

Негово Благоговейнство свещеник Давид Йовчев отслужи зупокойна молитва и освети паметника.

Официално слово по случай откриването на бюст-паметника изнесе кмета, д-р инж. Даниел Панов. Той заяви: „Възстановяването на паметника на Ботев бе наш дълг към великия български герой, бе наш дълг и като жители на историческата и духовна столица на България.“ и благодари на всички, които са помогнали и са се ангажирали с тази родолюбива инициатива – комитет „Васил Левски”, фондация „Христо Ботйов“, Национален военен университет, архитект Драгомир Йосифов и фирма „Планекс“, която е изпълнила необходимите строителни и благоустройствени дейности. Градоначалникът припомни, че след Освобождението търновци първи в България почитат Ботев, а в града са живели съпругата и дъщерята на големия българин – Венета и Иванка Ботеви.

По думите на кмета Панов, величието на Христо Ботев не може да се опише. „До ден днешен Ботев живее във всеки от нас“ – подчерта той и изтъкна, че най-хубавото е, че героят живее в младите великотърновци. „За поредна година близо 100 ученици и младежи от старопрестолния град преминаха по стъпките на Ботевата чета в традиционния национален поход. Благодаря им за тази чудесна проява на родолюбие. Благодаря и на техните родители, семейства и учители.“ – каза кметът.

„Христо Ботев и българските герои живяха и се бориха, за да ни има нас днес, за да бъде България свободна, независима и силна европейска държава. А наш дълг е да сме единни и да работим за децата на Велико Търново и за Родината.“, категоричен е Даниел Панов.

Пред паметника на Ботев бяха поднесени венци и цветя. В същото време бяха поставени часови, отдадена чест и поднесени цветя пред паметниците „Васил Левски”, „Паметник на обесените”, „Стефан Стамболов”, „Велчова завера”, Паметната плоча на загиналите и на гробовете на Венета и Иванка Ботеви.

Пред паметника „Майка България” бе представена литературната композиция „Спасена памет“, посветена на 143 год. от гибелта на Христо Ботев, в изпълнение на Михаела Стоянова, Белослава Маринова и Иван Брайнов, ученици от ПМГ „Васил Друмев”.

С военен ритуал бяха поднесени венци и цветя на признателност.

Кметът Даниел Панов отдаде почит  заедно с по-малкия си син Ивайло.

Словото на Ботев е вечно, вълнуващо и незабравимо. Нека си спомним неговите стихове и заветни думи, написани преди да стане на 28 години:

Из „Хаджи Димитър“:

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира. Него жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят.

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

Из „Елегия“:

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз робска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Из "Към брата си":

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Из "В механата":

Грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

Из „Борба“:

Свестните у нас считат за луди,

глупецът, вредом всеки почита:

"Богат е", казва, пък го не пита

колко е души изгорил живи,

сироти колко той е ограбил

и пред олтарят бога измамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

...

Тъй върви светът! Лъжа и робство

на тая пуста земя царува!

И като залог из род в потомство

ден и нощ - вечно тук преминува.

И в това царство кърваво, грешно,

царство на подлост, разврат и сълзи,

царство на скърби - зло безконечно!

кипи борбата и с стъпки бързи

върви към своят свещен конец...

Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

Из „Патриот“:

Патриот е – душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

продава си и душата.

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

Из „Обесването на Васил Левски":

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Моята молитва

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

Из "На прощаване в 1868 г."

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен;

аз може млад да загина...

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

Из писмата и прозата на Ботев:

„В продължение на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора“;

"Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят.";

"Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.";

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“;

"Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!";

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.".

Пророческите думи на Христо Ботев са изпълнени - той живее в нашите души и сърца.