Кметът на Видин: Не сме пожалили никого, който е длъжник на общината

Автор на интервюто е Деница Митева.

Г-н Ценков, през лятото стартирахте проекта за реставрацията на Видинската синагога и адаптацията й в културен център „Жул Паскин“. Какво е значението на този проект за града, какво ще промени неговата реализация?

Този паметник на културата и бивш религиозен храм – Видинската синагога, който е интересен дори от архитектурна гледна точка, защото е изграден по виенски стил от двама италиански архитекти, е изключително важен не само за Видин, но и за България. Ние като народ сме доказали, че имаме почит към нашите приятели, съседи, съграждани и сънародници от различни етноси, какъвто е и еврейският. И е важно да се знае, че с този най-голям за общността храм, който се превръща в културен център, ние поставяме акцента върху това, че тези старинни сгради могат да се превърнат в туристически и културен център.

Видин като един старопрестолен град има страхотни исторически дадености, които са изключително важни за града. Това са градските стени, Баба Вида, разбира се, Капиите – входовете на града, старинните порти, през които се е минавало през вековете, ровът, който е бил пълен с вода… И Синагогата е една от тях също.

Кога се очаква да приключи проекта, имаше и някои спънки покрай него?

Имаше много спънки, които дори не искам да коментирам. Но работата върви по план и се надявам догодина, през октомври, да имаме възможност да открием реставрираната Синагога. Имам и уверение от посланика на Израел, че за събитието ще пристигнат и гости от най-високо ниво, представители на израелската държава в България и по света. Защото храмът е емблематичен и от гледна точка на това, че други подобни храмове по света също се рушат и никой не взима мерки за тях. Затова този проект има и морално, и естетическо и туристическо значение за града.

Мислите ли, че обновената Синагога ще помогне развитието на туризма във Видин?

Аз съм убеден съм в това. Винаги съм казвал, че за Видин едно от нещата, които са изключително важни, това е развитието на туризма.

Първо, ние имаме една уникална даденост – това е река Дунав, през която влизат 100 хиляди туристи годишно. Сега, разбира се, заради ковид ситуацията цифрите са различни, но се надявам, че след като всичко това отмине и след като целият свят се имунизира, това ще се възстанови. В България досега годишно са влизали около 300 000 израелски туристи и уверенията на посланика са, че много от тях ще предпочетат да посетят и Видин. Знаете, че активно се работи и по изграждането на магистрала, която в много близък времеви план ще направи възможно придвижването в Северозапада. И се надявам през Синагогата да дойдат и много израелски туристи.

Споменахте новата магистрала. Кога действително можем да очакваме завършен този проект, какви са Вашите прогнози?

Мисля, че максимум до 2025 г. ще имаме магистрала до София. Почти всички отчуждителни процедури и избор на екипи са направени до Ружинци, т.е. до 50-я километър. Остава една отсечка, по която сега се водят съдебни дела във връзка с подходите около два земеделски терена, но мисля, че и това ще се реши до края на годината.

Друг е въпросът, дали държавата ще се погрижи, докато се строи отсечката до Монтана да се придвижи и тази до Враца.

За нас, видинчани, е изключително важно държавата да проумее, че и двата прохода са от голямо значение. Това са „Петрохан“ и проходът към Стара Загора, защото така ще свържем „Марица“ и „Тракия“ с „Хемус“.

Това са проекти, които по-скоро зависят от държавата, отколкото от местната администрация, така ли?

И да, и не. Защото зависят от местната администрация дотолкова, доколкото тя трябва да упражнява натиск върху държавата. Без това няма как да стане. Ние досега сме си мълчали, но това трябва да се промени.

Ето пример – Коридор 4 е европейският коридор, който върви от Солун и Истанбул през Видин към Виена. И е абсолютно национално предателство ние да не го разработваме и развиваме.

Не знам дали знаете, но този коридор обхваща и жп инфраструктурата. Има и проект за 148-километрова чисто нова отсечка между Видин и София. Това означава един час път със скоростен влак, например, а не 5 часа.

Защо не се случват тези проекти обаче?

Това трябва да попитате министъра на транспорта и министър-председателя, които и да са те. Не ме питайте мен.

Има и друг важен въпрос, който трябва да се постави на дневен ред – какво правим с летищата? Ще имаме ли хеликоптери, ще я развиваме ли тази държава по някакъв начин и по отношение на въздушния транспорт… Ние нямаме никакъв развит транспорт и по Дунав. Да сте чули да има пасажерски кораби, освен туристически?

Не, за съжаление не съм…

Естествено, че е за съжаление. Но питам – от кого зависи това? От кмета на Видин или от министъра на транспорта?

Вие ми отговорете от кого зависи?

Казвам – от министъра на транспорта, от Министерския съвет.

Абсолютен национален нихилизъм е това да не развиваш водната северна връзка – между Тутракан и Видин и между Видин и Виена. Това е национално късогледство.

Тук съм съгласна с Вас, не се сещам за европейска държава, която да има подобна даденост и да не инвестира в ефективното й развитие. Но Вие сте кмет, не можете ли нещо да направите в тази посока?

Като видински кмет ще се опитам да упражня целия натиск, който е възможен, върху държавата, за да се случат тези два коридора, които така или иначе минават през моя град и биха могли да дадат голям тласък за развитие. Защото няма по-централно, по-стратегическо място от Видин – на кръстопътя на Балканите, на 350 км от трите съседни Балкански столици, на няколкостотин километра от Виена и Истанбул.

Да, но тук идва и парадоксът от последните десетилетия. Видин винаги е оставал в периферията по отношение на развитието на страната, въпреки всички тези предимства…

Отново се връщам към темата за националното късогледство, за националния нихилизъм… Не може северните и западните райони в европейските страни да са най-развитите, а на Балканите да е обратно. Не може от римско време още Видин да е бил централният град – тук е била Бонония, на 20 км от града е Рациария – и изведнъж през последните 40 години всичко тръгва само назад…

Защо? Сложно ли е да се „обърне посоката?

Не, разбира се, няма нищо сложно. Въпрос е на управленски и политически решения. Аз започнах много да говоря по тази тема, защо за мен има три важни неща в развитието на всеки регион.

Първото е пътната регионална и национална инфраструктура, която касае включително и въздушния транспорт. А ние, както вече казах, във Видин имаме всичко – готов жп проект, който да свързва София през Видин с Виена за няколко часа със скоростен влак; по отношение на въздушния транспорт – имаме и летище, за което до ден днешен никой нищо не е направил, а трябва да е национален приоритет, защото дори на концесия да се вземе това летище, това се случва под специален закон от страна на държавата и министерство на транспорта. Имаме и воден транспорт – но по Дунав, както вече казах, също нищо не се случва през последните 30 години. И всичко това може да се развие много лесно, но е въпрос на приоритети на държавата, а не на кмета.

Второто нещо, изключително важно за един регион, това е индустрията, икономиката. Но тя без първото, без инфраструктурата. не става. Т.нар. хай тех паркове и индустриални зони са нещо, което задължително трябва да се случи. Но, за да привличаш инвеститори, трябват инфраструктура и индустриални зони.

Третото, разбира се, е да стъпиш на своята история, на даденостите, които имаш и да развиваш туризъм и култура, фестивали и събития.

Това ли е планът ви за Видин?

Да, това очаква Видин – развита пътна инфраструктура, развити индустриални зони и фестивали. Видин има възможност да се превърне и в балкански фестивален център.

Аз съм този, който възстанови Видинския панаир. И държа да отбележа, че в страната има само два – в Пловдив и във Видин. Мечтая си за една Балканска фиеста, на която да съберем певци от Балканите.

Това са трите основни неща, по които не само Видин, но и всеки един регион може да работи. Но това означава и много сериозна работа с правителството. Затова имам някаква надежда, че най-накрая нашият народ на предстоящите избори ще приеме промяната и ще тръгнем наистина да изграждаме не най-бедната, не най-корумпираната, не най-мафиотски и демографски сринатата държава с най-голямата смъртност от ковид…

Така синтезирано, определението за държавата ни звучи много тъжно…

Така е, това е унизително, но причината си е в нас. И мисля, че е време поколението на младите да получи нещо от нашето поколение. Защото аз съм вече над 50-годишен и искам, разбира се, да остане нещо за поколението на моите деца, на моите внуци. Защото България наистина е една прекрасно място. Но защо сме го докарали дотук, то отговорите са в много посоки.

Да се върнем към нещо по-положително… Към темата за културната инфраструктура, например, има ли други проекти, които са на дневен ред за Видин?

Поставили сме акцент върху няколко важни неща. Първо, на базата на всички исторически паметници и дадености, каквито притежаваме, и може би освен Велико Търново, Варна и Пловдив, едва ли има друг град с толкова много исторически ценности, искаме да развиваме Видин като културна столица на Северозапада и Балканите.

Стартирахме за пръв път в България „Международен фолклорен фестивал“, на който дойдоха състави откъде ли не. Поставихме началото и на „Летни оперни музикални празници Баба Вида“, в сътрудничество с професор Нинова от Националната музикална академия. Имаме много интересни фестивали – от Джулай Морнинг до седмицата на модерната музика, които стартирахме под една или друга форма. Т.е. цялостната концепция за развитие е в тази посока. Но за целта трябва и съдействие от Министерство на културата. Много неща могат да се случат, има възможности и по Европейски проекти да се финансират някои от тях. Но за две години е важно, че поставихме акцента, а оттук нататък ще се борим за развитието им.

Докъде стигна работата по проекта за нови социални жилища. В какви срокове се предвижда реализацията му?

Обществената поръчка вече е пусната. Надявам се другата седмица да имаме избор на фирма и да започне работата.

Това, което ме притеснява, е, и с оглед на това, че малко преди разговора с Вас, при мен беше един от членовете на Видинската Строителната Камара, е рязкото покачване на цените на строителните материали.

Ще се наложи да се обърна към МРРБ с въпрос какво правим с драстично скочилите цени на строителните материали.

Оказва се, че тринайсетте блока, които ни предстои да пуснем и имаме избор на фирми вече, може да не се случат, защото фирмите може и да не се съгласят да подпишат договорите. Защото спрямо ценовата бариера, която се получи с този скок, тези проекти стават неизпълними.

Мнението ми е, че и Строителната камара трябва да алармира регионалното министерство и да се търси решение на въпроса. Цените са пазарни и никой не е очаквал, че ще скочат в пъти, не в проценти.

Планирате и ремонт на сградата на общината, какво включва проектът?

Много зависи от това, за което вече говорихме, че цените на строителните материали са скочили страшно много. Имахме идея да реализираме проект за енергийна ефективност и дори бях много учуден, че не е заложено по програмата, както е по „зелената сделка“. Искахме да направим фасадата със слънчеви колектори, за да добиваме и електроенергия, но се оказа, че това не е възможно. Т.е. има и пропуски, с които ние трябва да се съобразяваме – спрямо това как е заложена и как одобрена дадена програма.

Предвиждаме да изградим чилър система за отопление, да подновим асансьорите и още много неща. На финала и с този проект сме и се надявам до месец и половина да го приключим.

Г-н Ценков, как оценявате бюджета на общината, започвайки последното тримесечие на годината? Ще се справите ли с целите, заложени в годишната програма?

Абсолютно, ние вече сме се справили. И се радвам, че предприехме мерки за създаването на общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“, например, откъдето също ще се кумулират средства. Подготвяме си и предприятие „Синя зона“, за да направим нещата модерни, а не да вървят едни хора и да събират едни такси. Оптимист съм, защото общината ни е финансово стабилна.

Ние не сме пожалили никого, който е длъжник на общината.

Всеки длъжник сме подали към съдиите по вземанията, защото намерихме доста пробойни, които вече сме затворили и набирането на средства в хазната си вървят нормално.

Дори като имате предвид, че от 2004 г въобще не са пипани таксите и цените на услугите. А това е нещо, което също трябва да се актуализира. Тогава минималната работна заплата е била 200 лв., в момента е 650… Когато започнем разговори в тази посока обаче, веднага започват да говорят как искам да направя по-високи таксите. Но да бъдем честни – не е нормално да отдаваме за 35 лв. декар земя, както е по наредба. А когато вие я отдавате, едва ли някой би си помислил, че може да я наеме под 100 лв. от вас. Общините винаги са ощетени в този смисъл.

Споменахте „Чистота, озеленяване и благоустройство“. Това е един от големите Ви инвестиционни проекти, на които общината се реши, но провокира и много недоволство, поставени бяха различни казуси дали трябва или не да го има това предприятие. Какво се случи в действителност?

Да, казусите бяха много, „ударите“ също продължават, но то е така – когато вземеш биберона на едно бебе, то започва да плаче… Но смятам, че това е правилният път. И не съм го измислил аз. Когато се запознах с практиките в страните от ЕС, се оказа, че много общини си правят собствени БКС-та, защото е много по-евтино.

Затова си купихме техника за зимното снегопочистване, получихме и много дарения от Швейцария – багери, трактори и пр., така че сме се оборудвали и нещата се развиват много добре. Това е едно добро нещо, което сме направили и твърдя, че е добро, защото с него в общината имаме и 221 човека, които са на работа, т.е. социалната функция на общината също е изпълнена. С това решение ние вече имаме много по-чист, по-поддържан и по-подреден град.

Сега ще си сменим и кофите за боклук с чисто нови и умни – нещо, за което досега сме плащали за наем близо 200 хиляди лева на година.

Как така сте плащали наем? Звучи абсурдно, която и да е община да плаща подобен наем – за кофи за боклук. В този наем влиза ли обслужването на самите кофи или?

Да, абсурдно е. И не, не влиза такова обслужване. Кофите са дадени под наем от фирма Х, но общината си ги обслужва, защото си има свои камиони.

Има ли други подобни практики, на които сте се натъкнали при поемане на управлението?

Знаете ли, че сметта е един сериозен бизнес?! Така например се натъкнах на това, че имаме едно модерно изградено по проект сметище, но към него няма сепарация и компостация. И на база на това, което изхвърлят и депонират 13-те общини във Видин, ние губим средно между 2 и 4 милиона лева на година, които щяха да влизат в бюджета за развитие на спорта, културата, инфраструктурата и т.н.

Но и с този въпрос сме се справили вече. Имаме готовност да предявим иск към държавата да ни финансират през ПУДОС или друга програма, за да можем да си изградим сепарация и компостация и да продаваме всичко това, което в момента закопаваме. Иначе казано, положението е – „Вода гази, жаден ходи“.

Управлението на собствеността също е интересен казус във всяка една община.

Какво се случва със земята, с тротоарното право и с всички тези имоти, които общината отдава под наем са казуси, с които също предстои да се справяме. Тепърва ще правим и електронни дигитални регистри, т. нар. смарт сити центрове – т.е. умните градове, които си наблюдават собствеността като един добър стопанин и да получават дивиденти за нея.

Да, харесва ми идеята, но ме притеснява факта, че в България като цяло не се справяме с електронното управление. Някак не ни се получава с всички тези технологични възможности…

Не е така точно. Имайте предвид, че националната агенция по информационни системи има разработени модели. Ние вече сме вкарали част от тях в „Местни данъци и такси“ и в деловодството на общината. Работим и по дигитализацията на собствеността и смятам, че електронните регистри ще изиграят изключително добра роля.

Миналата седмица имах среща с една от трите водещи компании в световен мащаб, по оценка на ООН, която в момента работи в 30 града по света. И дори за малък град, какъвто е Видин, подобен проект е интересен. Защото, когато имаш електронен формат на работа, ти създаваш един модел на поведение, всичко става много лесно.

Представете си живота си днес без смартфон в ръка, през който можете да видите туристическия продукт, който ние ще създадем – къде можете да паркирате на „Синя зона“, какво можете да посетите и дори да проверите дали не можете да отидете и на театър. Ето това е бъдещето!

За какво обаче мислите, че няма да ви стигне тази работа година? Имаше ли нещо, което Вие – не само като кмет, но и като жител на Видин, искахте да се промени, но няма да успеете?

Времето никога не стига. В България има един голям проблем и той се казва „цялостна философия откъде да намерим нужните хора“.

Давам Ви пример – навремето, дори още през първите години след Освобождението, държавата е отделяла наистина много пари за образование. И тези много пари са родили онази плеяда български учени, които са били гръбнакът на държавата ни десетки години. Не знам дали знаете, но и преди 9-ти не е имало министър-председател на България, който да не е завършил западен колеж и да не е знаел поне 3 чужди чужди езика. А Ляпчев е знаел девет, освен, че е завършил Сорбоната и е специализирал в Европа… Иначе казано:

Образованието е в основата на развитието на обществото. И ако ние там не се заемем веднага с него, ще имаме много елитни деца, които ще обикалят света и ще бъдат високо специализирани, и ще имаме една маса неграмотни хора тук.

Това не е ли процес, който вече е започнал, за съжаление?

Да, усеща се. Аз например имам нужда от високо специализирани хора, от инженери и пр., и изпитвам огромно притеснение, че, когато дойде един мощен инвеститор, трябва да търсим през международния пазар специалисти.

Има ли нещо, което е важно, а пропуснах да Ви попитам, в края на нашия разговор, г-н Ценков?

Сигурно има още много важни неща, за които можем да си говорим, но това, което е най-важното сега е да преминем през тази пандемия здрави.

Това, което призовавам всички е да се имунизираме и да не търсим вечно конспирации.

Да, наистина има много хора, които са имунизирани и пак се разболяват, но прекарват болестта много по-леко. Не може от 50 човека, попаднали в ковид отделение, и петдесетте да не са имунизирани. Това е срамота!

На ръба сме светът да се затвори за нас, т.е. да не можем да пътуваме без съответния сертификат, защото и в тази посока сме „изобретателни“. В нормалния свят не случайно имаш ваксина и онлайн сертификат в телефона си, с който отиваш на театър, на ресторант и т.н., а тук хората чакат кметът или министър-председателят да им каже, но защо? Личното здраве е лична отговорност на всеки. За съжаление обаче страда цялата здравна система и се политизира един проблем, който не е политически, а социален. С огромен здравен ефект върху нацията.

Проблемът не дойде ли донякъде от факта, че държавата, в качеството си на авторитет, още в началото не постави ясно приоритетите? По медиите започнаха да се появяват хора – всеки с разнопосочно, но уж експертно мнение?

Ще отговоря като лекар. И най-важното е, че по темата трябва да се говори само от компетентни лекари, не от всички – това са имунолозите, вирусолозите и епидемиолозите. Не може аз, защото съм лекар, но кардиолог, да изляза и да говоря. Всеки лекар извън посочените не е компетентен, с цялото ми уважение към всички колеги, го казвам.

Но това е и въпрос на манталитет и на култура. Ние трябва като народ малко да се върнем към изконните си ценности, а не да се мразим на всяка цена!