Азбучник на българския хаос: АГЕНТ (на ДС)

Тогава баща ми беше един от шефовете в окръжното управление на МВР – Габрово. Говоря за последните десет-петнайсет години преди да ни връхлети така наречения Преход. Това бяха годините, в които учих средно образование, завърших висше образование (Българска филология), първите години, в които започвах работа, първите написани журналистически материали и пиеси, първите литературни награди.

Неуспешните атаки да бъда привлечен за служител на ДС започнаха още преди да завърша средното си образование, продължиха по време на казармата. Бяха предимно от страна на колегите на баща ми, разбира се с неговото мълчаливо съгласие; той ме познаваше достатъчно добре и предварително знаеше какъв ще е резултатът. Натискът да бъда вербуван, ако не като служител, то поне като агент на ДС, продължи по време на следването ми в университета, не престана и след като започнах работа като журналист и продължи почти да 1989 година. Никога не съм имал съмнение, че на подобни „предложения” се отказва трудно и обикновено не без последствия. Да, аз имах привилегията да откажа, без да бъда санкциониран, пазеше ме широкият родителски гръб. Не зная как бих реагирал при друго стечение на обстоятелствата и в никакъв случай не се правя на герой. В същото време приятелите и познатите ми не можеха да повярват, че отказвам подобна оферта – та тогава куцо и сакато се натискаше да влезе в ДС. Тогава изразът: „Той е от Държавна сигурност” се произнасяше със завист, означаваше, че можеш да имаш всичко, че всичко ти е позволено, че другите се страхуват от теб.

Съблазнителите използваха три примамки. Първата бе да го ударят на чест (тогава това все още означаваше нещо) – аз съм син на служител на МВР и верен син на партията, подразбира се, че трябва да стана като баща си. Спомням си, един симпатичен, интелигентен подполковник, за да ме спечели, използва следния довод: „Зная, че пишеш. Никой не ти пречи да станеш писател. Той и Джордж Оруел е бил и писател, и комунист, и човек на службите”. Това, разбира се, не е съвсем така и който е запознат, веднага ще разбере, че смесването на истина, полуистина и лъжа още тогава е била любим похват на службите.

Втората въдица, на която разчитаха, бе високата заплата и международните командировки. Не беше за пренебрегване, особено като се има предвид, че пътуването на Запад беше кът.

И третата примамка, на която ми се иска да обърна най-много внимание, действа и до ден днешен. Става дума за ДС като пружина в кариерното развитие, става дума за ДС като неограничена власт и влияние.

България е единствената страна от Източна Европа, където не е направена лустрация, само периодично бяха удобно осветявани различни фигури с влияние. Сред тях има президент, политици, предприемачи, журналисти, творци, какви ли не. Ако проследим кариерата им, не можем да не се съгласим с факта, че ДС е дала на тези хора не малко, при това не само по времето на социализма, но и днес, по времето на Прехода и Българския хаос.

За мен винаги е било най-интересно кое е онова, с което агентите държат своите жертви (самите те често също са в ролята на жертви). Отговорът е един – тайните на хората са най-търсената стока на пазара. В този смисъл агентите на ДС са като плъхове в мръсните канали на човешките отношения. Там, долу, в канала, няма тайни, веднага ще подушиш секретите, телесните и духовни разстройства на хората, веднага ще лъснат проблемите им. Информацията от мръсните канали винаги е управлявала и управлява света, а плъховете (агентите) са обичайните брокери за тази нечистоплътна, но скъпо платена търговия.

Знаете ли как се отглеждат плъходави? Затваряте няколко плъха в кофа за боклук, подхвърляте им два-три къса кърваво месо и изчаквате известно време. След като изядат месото, ще започнат да се разкъсват един друг. Докато останат най-свирепите, най-силните и кръвожадните.

Азбучник на българския хаос: АГОНИЯ

Дълго отлагах написването на този коментар. Щеше ми се да пропусна думата Агония, ако може въобще да я изтрия от речника. Все едно наок...

Прочети повече

Огледайте се, лесно ще ги разпознаете.

Автор: Калин Илиев

___

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.