Азбучник на българския хаос: ВЪЗПЯВАМ

Което показва/не се смейте!/ продължение на традициите във поетично-песенното извисяване на великите исторически личности на България. Което показва/не се смейте!/ акт на тяхното възвеличаване и обезсмъртяване заради неповторимите им, свръхчовешки заслуги за добруването и възхода на милата ни татковина.

Погледнато обективно Живков и Борисов според демонстрираното народно признание се доближават до заслугите на свои предшественици като Цар Борис и други преди него /тук вече може да плачете!/. Разбира се, царете ни са почетени от дълбоко уважение и чувство на преклонение, а двамата горепосочени люде са предизвикали творческото вдъхновение на изтъкнати и не толкова изтъкнати наши поети по една единствена причина – келепирът. И да не забравяме – глупостта. Без значение дали си поет с име или някаква лелка от Пловдив.

Художествената разлика между произведенията, посветени на горните двама „любимци” на народните маси, е съществена. Първият, момчето от Правец, има шанса да си отгледа истински придворни поети, които с готовност намират своята муза в неговия образ, в изфабрикуваната за него версификация. Докато при момчето от Банкя нещата не стоят точно така. Поради все още съществуващата фасадна демокрация никой от българските писатели засега не е посегнал към перото да обезсмърти Генерал Борисов. Но както е тръгнало, като нищо можем да станем свидетели на дитирамби не само в негова чест, но и за Пеевски, Гешев и сие.

Следват по два цитата от „творби” за Живков и Борисов.

„В тебе има нещо от Левски,

В тебе има нещо от Ботев

И мойто сърце ръкоплеска

В името на живота.”

/Александър Геров/

„Пред празника новогодишен

и верен пак на своя нрав

аз искам в стих да ви напиша:

Бъдете жив и здрав!”

/Георги Джагаров/

„Бойко наш, не са бави и не се вай,

Това добре от мен го знай,

Съдбата на България в ръце вземи

И правадата в нея скоро да победи.”

/Магдалена Димитрова/

„Борисв е икона,

Борисов е светец,

Изгря на небосклона,

Дори не е летец.”

/Андре Ажъл/

Тук ще направя коментар. Прави впечатление заложения в подтекста конфликт с президента Радев/”дори не е летец”/. При стихотворенията за Живков врагът беше полицаят, фашистът, днес това е летецът комунист; какво да се прави, всяко време има своите антагонисти.

Завършвам с една надежда: въпреки огромните глупости, които се сътворяват в съставянето на учебниците, нашите деца и внуци никога да не попадат на подобна словесна фъшкия.

Автор: Калин Илиев

…………….

"Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.