Добре дошли в държавата на онлайн-а

Кризата с разпространението на новия коронавирус у нас доказа, че има възможност, ама явно не искаме. Това, което чакаме десетки години наред - да бъдем съвременна и модерна държава - започна да се случва постепенно само за месец, под натиска на обстоятелствата. Въведено беше дигитално обучение. Е, срина се системата в началото, ама то това не беше изненада, а и става много често с такива системи - който работи в тази сфера, знае. Никой обаче и не е очаквал да стартира нормално у нас. Знаем си се. Сега обаче вече голяма част от децата се справят, учителите - и те. Започнахме да се регистрираме онлайн и за безработица. Въвеждаме си декларации към НАП пак през интернет, като дори те се попълват автоматично. Значи можело! Купуваме си билети за пътуване, пазаруваме, поръчваме си храна и такси. Плащаме сметки, данъци, глоби, такси за паркиране и други задължения през интернет. Дори библиотеките и музеите вече предлагат виртуални разходки и книги. А психолози провеждат онлайн сеанси.

Все още се правим, че не ни трябва електронна здравна карта, но някой ден може и това да се случи у нас. Понякога стават чудеса! Единственото, което ни отне онлайн общуването, е срещата "лице в лице", директният контакт, погледите, усмивките, докосването. Колкото и да не искаме да си признаем, това изглежда е бъдещето. Питам се защо толкова години държавата ни не искаше да признае, че всички тези електронни услуги могат да бъдат въведени, а трябваше да се стигне до извънредното положение?

И сега на никого ли не му се струва странно, че изведнъж се превърнахме в държавата на онлайн-а? Колко години още трябваше да минат в чакане и блъскане на опашки и в сеч на дървета, за да се прави хартия, която някой ден отива за горене? Защо се правим на глупави? Защо ни правят на глупави? Но по-интересното ще стане, когато отмине цялата тази дандания и се озовем отново пред гишетата. Ще забравим, че можем. Ще продължим с ежедневните си скандали и оплаквания кой кого прередил, колко време му е отнело и "аре до кога ше те чакам да пиеш кафето, имаш работно време"! Явно това ни е манталитетът. Имаме си ритуали. Да паркираме, където намерим за удобно, без да се съобразяваме. Да минаваме "гратис". Да "прекараме" системата. Но не забравяйте, че времето е най-ценно от всичко на света и то е едно от малкото неща, които не струват пари, защото не можеш да си го купиш, да си го върнеш или да си го натрупаш занапред.

Автор: Моника Георгиева