ГЕРБ пази тройната коалиция. Не законът за амнистията

Случаят обаче е симптоматичен и с още нещо

Първоначално бившият търновски кмет имаше и обвинение за безстопанственост по непредпазливост. То обаче беше прекратено заради приетия от мнозинството на тройната коалиция закон за амнистията. Нормативен акт, който предвижда, че не могат да бъдат съдени лица, които са извършили непредпазливи деяния до 1 юли 2008 г. и за които Наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор. Всички дела за престъпления, образувани до същата дата, пък следваше да бъдат прекратени. Това означава, че никой не може да бъде разследван или пък съден за непредпазливо деяние, ако го е извършил до 1 юли 2008 г.

Както става ясно от случая "Рашев" обаче, няма никакъв проблем, ако МВР, службите и прокуратурата искат да продължат да разследват, обвиняват и дори да печелят дела срещу хора, които уж амнистията спасява.

Въпреки това обаче само преди няколко дни тази законодателна манджа на тройната коалиция бе претоплена от премиера Бойко Борисов в опит да бяга преди вятъра заради очакваните обвинения и от Брюксел, и от обществото преди изборите. Защото въпреки големите му закани и обещанията на неговата партия не бе потърсена, а още по-малко намерена отговорност на някой отговорен държавен фактор от последните години. България отново няма какви успехи да отчете пред ЕС на този фронт. А пък Румъния що министри и депутати осъди само за последните година-две...

Засега Борисов се оправдава със закона за амнистията

Заради този нормативен акт нито един министър на ДПС, БСП и НДСВ не може да бъде подведен под отговорност, твърди министър-председателят.

От неговите думи излезе, че той едва ли не чува за първи път за този закон, независимо, че той беше обект на остри обществени критики още преди три години. Освен това самата партия ГЕРБ чрез своите депутати атакува закона пред Конституционния съд като противоконституционен, но висшите съдии отказаха да го отменят. Основните мотиви на КС бяха, че подобен закон е в правомощията на парламента, който може да преценява кога, колко и в какъв обем амнистия да гласува, както и за какви деяния да я приложи.

Сега Борисов обаче се оправда именно с този закон, че нямало осъден нито един ексминистър на ДПС и БСП. Не ГЕРБ, а законът ги пазел от съд. Срещу тези хора обаче се оказва, че дори разследвания няма - а пък сегашната власт твърдеше, че в министерството на околната среда били откраднати 1 млрд. лв., че и във ведомството за извънредни ситуации са долу-горе толкова.

Нещо повече - Борисов обвърза с този нормативен акт и невъзможността да се търси отговорност за АЕЦ "Белене". Той обяви: "Когато завчера помолих прокурорите да дойдат, да ми дадат обяснение - в края на краищата четири години, и аз като тези хора питам: "За "Белене" защо няма задържани?". Знаете ли какво ми отговори прокурорът Кокинов (Николай Кокинов - ръководител на Софийската градска прокуратура - б.а.)? "Г-н премиер, дори да се скъсаме от работа и всичко да извадим, накрая ще излезем със заключение, че поради закона за амнистията те няма да могат да бъдат осъдени". "Аз му казах "ОК, поне извадете и кажете кое е нарушение, щом не можете да говорите за престъпление по смисъла на закона, да можем да кажем, ето това са нарушили, поне", добави Борисов.

Премиерът обаче пропусна да отбележи поне няколко неща

Първото сред тях е, че законът за амнистията визира действия само до 1 юли 2008 г., а тройната коалиция пада от власт повече от година по-късно.

Освен това амнистията действа само за непредпазливите престъпления, а не и за умишлените. Така че, ако МВР и службите успеят да намерят доказателства за умишлени престъпления - престъпления по служба, корупция, длъжностни присвоявания и много други, то няма никакви проблеми да има разследвания и съд.

Всъщност Борисов играе сърцераздирателното си представление със закона за амнистията за втори път. Когато дойде на власт, той дори драматично обясняваше: "Тези синковци, съзнавайки какво ги чака - ясно давайки си сметка, че крадат и ще бъдат осъдени, - за тях няма съмнение, че са крадци, приемат закон, че всеки крадец - министър, големец или кмет, до 2008 година не може да бъде осъден". И продължаваше: "Защото неговото не било кражба, а небрежна безстопанственост, и го амнистираме. И то са си приели закон за тях си - не могат да бъдат съдени до юли 2008 година, значи моите министри може да бъдат съдени, техните - не".

Тогава той твърдеше дори, че му се надсмивали как "не можел да ги осъди" и замеряше с примери:

- "Подписал сделка за самолети, от които държавата губи 15 милиона - и този министър е безстопанственост".

- "Договорил спортна зала с 18 милиона по-скъпа - небрежна безстопанственост".

- "Няма магистрала - трима министри небрежно безстопанствени и амнистирани".

Като оставим настрана обстоятелството как "той не можел да ги осъди", независимо че в България все още съди съдът, както и че сам слагаше правните квалификации, то няма как да не отбележим, че

на практика министър-председателят обяви пълната неспособност

той и неговото управление да направят нещо по въпроса.

Няма спор, че тази работа с амнистията при тройната коалиция беше гнила. И че под лозунга да поизпразним малко затворите, както и покрай наистина основателния мотив, че и без това за непредпазливите деяния получават единствено административни глоби и свидетелствата за съдимост остават чисти, наистина може да бъде заподозряна задна мисъл. Включително и за спасяване на някой и друг "висш скалп". В същото време обаче и тогава, и сега е повече от ясно, че единственото престъпление, което е спестено като възможност за наказване, е безстопанствеността, и то само в непредпазливите измерения. Защото за това престъпление също има наказание и за умишления вариант. Законът за амнистията обаче не оневинява нито едно престъпление, нито един, който е извършил длъжностно присвояване, престъпление по служба, длъжностно престъпление, който е взел или си е поискал подкуп, който умишлено е мамил при обществени поръчки, раздавал е комисиони, крал е държавна пара по какъвто и да е начин.

И затова трябва просто властта чрез МВР и службите да проведе разследване и да събере доказателства. Тези доказателства да станат основа на обвинителен акт, който да влезе в съда и там да се види има ли престъпление и виновен.

Затова или ГЕРБ и неговият премиер

са напълно неспособни да си вършат работата, или пазят

тройната коалиция и особено една част от нея - защото все пак срещу министри на НДСВ и БСП има някакви дела.

Или казано иначе - законът за амнистията спасява само от непредпазливи престъпления, умишлените могат да се наказват безпроблемно - ако има кой да ги разкрие и докаже или ако този някой има желание да го направи.

Защото сега е много лесно да се лъже обществото, че законът за амнистията е виновен за пълния крах в противодействието на корупцията и организираната престъпност по висшите етажи на властта.

Простите данни сочат, че

заради влизането в сила на закона за амнистията са били прекратени

457 дела. Статистиката на прокуратурата сочи, че 326 от прекратените дела са били във фаза разследване, а 131 са били внесени в съда. 50 от тях са били заведени по обвинение в безстопанственост, допусната по непредпазливост. Само 8 обаче са стигнали до съда в онзи момент. Останалите са прекратени още в досъдебната фаза. От прокуратурата обясниха и че ще трябва да прегледат всички документи, за да стане ясно дали сред прекратените досъдебни производства има и такива срещу висши държавни чиновници, кметове, министри и т.н. Всъщност повечето разследвания са се водили срещу неизвестни лица, така че на практика е невъзможно да се каже дали изобщо има чиновник, който се е възползвал от амнистията. Към момента на приемането на закона

се даваха примери с някакви "дребни риби" -

някой и друг кмет или шеф на държавно дружество.

Осъдени на Борисов

На нов феномен сме свидетели ние, българските хора от днешното време. Пълна, частична или зараждаща се криза мъчи политическите партии,...

Прочети повече

На практика до момента няма нито едно доказателство или пример на спасен от закона за амнистията министър, депутат или висш държавен чиновник. Затова и очевидно на премиера и на управляващите като цяло им е удобно постоянно да търсят вината извън себе си. И за корупцията, и за липсата на наказания за нея.

В паниката си Борисов в рамките само на седмица даде два сигнала

и за опити за намеса в работата на съдебната власт

Преди няколко дни стана известно, че той бил казал на правосъдния министър да поиска от прокуратурата да работи по-бързо по делото "Белене". След това пък стана ясно, че той привиква представители на държавното обвинение, за да им иска отчет и обяснения. Само въпрос на дни е властта да си измие ръцете и с държавното обвинение, и със съда, както го прави сега със законите.

Изобщо на неспособна власт всички са й виновни.

Александър Александров

Сега