Как работят независимите медии в Русия?

"Разбира се, че всички се страхуваме", признава редакторът Виктор Чистяков пред ДВ. "Но или ставаш заложник на този страх, или го преодоляваш." Чистяков преодолява страха си всеки ден и е доволен, че Tayga.info е сред 20-те най-цитирани руски медии. В момента там работят само двама редактори на постоянни договори. Преди няколко месеца са били 12.

"Всички, които можеха, си тръгнаха. Само малка група истински журналисти още са в Русия", разказва с примирение 50-годишният мъж. "Ние решихме да продължим след 18 години работа. Защото нашата история е тук."

Мисия, а не бизнес

Пътят на Tayga.info можеше да приключи миналата година, когато руският орган за контрол и надзор над медиите Роскомнадзор блокира интернет портала. Оттогава достъпът до медията става само чрез криптирана връзка - така наречения VPN. Но Чистяков с радост разказва, че това не пречи на критичните читатели да намират начин да посещават сайта. Даже напротив: "В момента получаваме повече дарения от читателите ни, отколкото преди". Въпреки това приходите им са спаднали и вече няма как изобщо да се говори за бизнес, оплаква се журналистът. Работата днес е по-скоро мисия.

Тя обаче има своите граници. "Принудени сме да не преминаваме някои червени линии. Опитваме се все пак да останем в рамките на хоризонта". Така Чистяков нарича правната рамка, в която трябва да работят руските журналисти сега. Затова нарича войната в Украйна "специална военна операци"” - както е наредено от властите, или перифразира - "случващото се в Украйна". Tayga.info всъщност не отразява директно войната, а се съсредоточава върху последствията за хората в Сибир - икономическите и социални проблеми, както и мобилизацията.

"Рано или късно трябва да напуснем Русия"

Тази тема е важна и за друга независима руска медия - "Гроза" ("Bуря"). Създателите ѝ живеят в Казан - столицата на Татарстан, в Екатеринбург в Урал и Новосибирск в Сибир. Всички те са студенти, които пишат за своите връстници - "мрежа от студентските вестници на Русия", както се определят сами от "Гроза".

Темите, които отразяват, са разнообразни - от корупция в университетите до правила и съвети за студентите по време на мобилизация. Главният редактор Леонид Шпирин ги описва така пред ДВ: "За нас няма забранени теми. Опасенията ни за сигурността на екипа не влияят на редакционната ни политика". Журналистите обсъждат чувствителните теми в криптираното приложение за съобщения Signal. Авторите на текстовете не ги подписват с истинските си имена, а екипът работи с екип от местни адвокати, които могат да реагират по всяко време.

В първите шест месеца от началото на войната журналистите от "Гроза" се опитват да се съобразяват със закона за така нареченото "дискредитиране на руската армия". Той забранява и войната да бъде наричана с истинското ѝ име. "Това е репресия", казва Шпирин. "Истинската цел е да ни сплашат. Някои независими медии в Русия спазваха този закон стриктно и въпреки това бяха забранени, защото говореха за теми, които не се харесват на властите."

Затова "Гроза” нарича войната с истинското ѝ име. Страхува ли се Шпирин за младите си колеги? "Коментирахме го, разбира се, и накрая осъзнахме едно - рано или късно ще трябва да напуснем Русия, ако искаме да се занимаваме с независима журналистика. Бягството е просто въпрос на време."

Въпреки това медии като "Гроза" и Tayga.info още са в Русия. И продължават да се опитват да "да отразяват случващото се с остър език и да привличат вниманието на хората към нещата, които остават скрити от тях”, обяснява Виктор Чистяков. Той се надява, че медията му ще продължи да съществува. Но докога? Чистяков се усмихва: "Колкото успеем."

Източник: Дойче веле