Калин Илиев: МЕТАМОРФОЗА!

Прочетох горните редове малко след като завърших романа си "Пролетта на емигрантите. Морфо". Изящната метафора на шведския писател вдъхнови в мен подобна такава, свързана със социалната самота и породена от дълбокото ми убеждение, че властта /по природа/ и гражданинът /по принуда/ са осъдени да бъдат вечни и непримирими противници. Изписвам я в първо лице, за да няма никакво съмнение в принадлежността ми към една от двете страни: "Да се загърнем в коприната на съпротивата, да се превърнем в какавида на недоволството и да зачакаме метаморфозата, която е неименуема."

В природата обаче понякога метаморфозата не се осъществява, какавидата не достига стадия на имаго, не се превръща в пеперуда. Просто изсъхва на листото, към което гъсеницата се е прикрепила и след време "вятърът на промяната" я издухва. Макар и рядко, това се случва. Основна причина за подобни аномалии е нарушеният цикъл на линеене. Научното обяснение на термина "линеене" е: ”смяна на телесната обвивка /кожа, пера, косми, люспи/, която бива възрастова, сезонна или периодична; обуславя се от нервната система и хормоните".

В разговорния език думата има по-друг смисъл.

Именно линеенето е основната причина за поредната неслучила се метаморфоза у нас. Неслучила и неслучваща се повече от половин столетие – последната, от средата на миналия век, излюпи червено чудовище. Въпреки плахите белези на трансформация в края на 80-те и началото на 90-те такава на практика не се получи. Единствено комунистическата върхушка и присъдружните ѝ ченгета заедно с техните телохранители, шофьори и прочие слугинаж, в ролята на маркиз дьо Карабас, разиграват на търг територията на България ведно с крепостните върху нея. Това се получи поради специфична структура на гените, състав на хормоните и устройство на нервната ни система днес.

Линеенето е предпочитаната зона на комфорт, любимото ни национално състояние. То може да продължава безконечно, да бъде извършвано с изумителна фантазия и абсурдна упоритост. Да достига неподозирани съвършенства в детайлите на неслучилото се и разнообразие в жанровете на онова, което мечтаем да се случи. Да се случи някога – някога, толкова някога, почти никога. Да се случи там – в утробата на бъдещето, на гърба на следващите поколения. Ако все пак един ден се случи, дано децата измият срама от челата ни. Тъжно, срамно, непростимо!

Линеенето у нас, изразено през изкуството, може в ниските тонове да е на границата между историческата балада, патриотичния марш и патоса на химна на просвещението. В по-високите октави то преминава през басни и приказки за герои от други земи и времена, а в най-високите опложда енергични съвременни ритми, дори рок куплети за съпротива. През последните години в чиклита, инсталациите, хаоса музиката и други постмодерни образци също могат да бъдат забелязани форми на бунт, често екзотични и дори налудничави, включително с елементи на садо и мазо. Изглежда това е някаква специфична мутация на гените, хормоните, нервната ни система в процеса на утаяване в предпочитаната зона на комфорт – линеенето.

"Морфо" разперва криле

Новият роман на Калин Илиев "Пролетта на емигрантите. Морфо" е вече по книжарниците. Историята разказва за сблъсъка между гражданско об...

Прочети повече

Някога, когато сме имали своите красиви метаморфози, е било съвсем различно. Но тъй като отдавна предимно линеем, в тази област сме достигнали космически висоти, навярно държим едно от първите места в света по линеене. Дори издигаме това си качество в култ. Не мога иначе да си обясня гордостта и прославата на "безкръвната революция" от края на 1989-та и началото на 1990-та година. Няма истинско раждане без кръв, както няма метаморфоза без да се спука пашкула на какавидата и пеперудата да полети свободна.

От онези дни, преди близо три десетилетия, до днес непрекъснато се променя формата на линеене и фокусите, с които се имитира метаморфоза. Фокусниците са типове, попаднали във властта случайно и за самите себе си. Целта им е да предотвратят истинска метаморфоза, а изпълненията им протичат нагло и убийствено просто /просто убийствено/ пред очите ни. Отдава им се сравнително лесно, тъй като съпротивата срещу тях не е радикална. Знаем защо. Качествените хормони на най-смелите и независими представители на българската нация повече от столетие бяха унищожавани, изтръгвани, променяни, подменяни, притъпявани. А през последните десетилетия изтичането от България на енергия, емигрирането на младите, на носителите на силни и чисти гени и хормони задълбочи тази криза. Все още в страната има човешки потенциал, но неговата критична маса застрашително намалява.

В резултат от всичко особено активно се намесва и вторият фактор, който активно помага на линеенето. Нервната система – тази на обществото, на гражданите, на избирателите – е дълбоко разстроена, произвежда ерозия, налудничавост и отчаяние. Повечето от хората, които носят съзнанието за съпротива и са все още на територията на страната са се превърнали в какавида на недоволството и чакат метаморфозата.

Разбира се, някои от тях протестират. Срещу липсата на съдебна реформа и справедливост; срещу геноцида спрямо родителите ни; срещу унизителните условия на работа в медицината; срещу смачкването на образователната система; срещу продажните медии. И особено срещу прогизналите в корупция политици. Повечето радикални елементи, които са готови за решителни действия, най-вече младите, нямат политическо представителство, защото са разочаровани и не вярват на никого. Струва ми се обаче, че все пак имат повод за надежда, но трябва да я открият сами. Просто трябва да кажат своето „Да” и да помислят за България.

Разломът между народ и елит е потресаващ. Чуват се призиви за смяна на представителната демокрация с пряка, засега звучат наивно, неясно, почти художествено. Но някои политици бързат да яхнат и поредната романтична вълна на недоволство. Наскоро в интервю по националното радио вицепремиер в оставка редеше трогателно нагъл крокодилски речитатив за онеправдания народ, елита, пропастта между тях, за представителната демокрация. Откъде ли бе прочел тези думи?

Новият роман на Калин Илиев "Морфо" дърпа конците на бъдещето (ВИДЕО)

Ясно помним политическия метеж от юни 2013 г. и сеизмичните процеси, които разклатиха управлението на страната ни. Само месец преди то...

Прочети повече

В едно телевизионно студио бях попитан дали метаморфозата не е твърде бърза, дали промяната не изисква повече време. Предлагам ви малка аритметична задача. Ако стадият на какавидата е пет седмици, а животът на пеперудата – седмица, колко пъти процесът на метаморфоза е по-дълъг от жизнения цикъл на пеперудата? Познахте, точно пет. Само че голяма част от българите гладуват и приличат на нощната пеперуда, която не се храни и живее едно денонощие. Тогава цифрата става трийсет и пет. Жизненият цикъл на спомената пеперуда е трийсет и пет пъти по-кратък от процеса на метаморфоза. Питам се – трябва ли да минат трийсет и пет поколения, докато у нас се извърши метаморфоза? Ще има ли въобще тогава жив човек на тази територия?

Има обаче едно утешение – синята пеперуда Морфо живее сто дни. Три пъти по-дълго от процеса ѝ на метаморфоза. Защото е вълшебна.

Сега е време за вълшебства. Идват Бъдни вечер, Коледа.

Вълшебната парола е:

МЕТАМОРФОЗА!