Войната в Иран:

2 от 4 плана на Путин за победа в Украйна са активни: Детайлите в ултиматумите му срещу Европа и НАТО (ОБЗОР-ВИДЕО)

13 ноември 2026, 10:30 часа 398 прочитания 0 коментара
Снимка: Getty Images
2 от 4 плана на Путин за победа в Украйна са активни: Детайлите в ултиматумите му срещу Европа и НАТО (ОБЗОР-ВИДЕО)

След последните тристранни преговори в Абу Даби (ОАЕ), провели се на 10 и 11 ноември, вчера руският диктатор Владимир Путин и членовете на руската делегация подчертаха непоколебимата ангажираност на Русия към първоначалните ѝ териториални претенции спрямо Украйна, както и към ултиматумите за разформироване на НАТО и на европейската архитектура за сигурност, създадена след края на Студената война. Издирваният от Международния наказателен съд стопанин на Кремъл продължава да не е склонен да прави компромиси по нито едно от тези искания, за да сложи край на войната.

Това се разбра от всички публични изяви на кремълски официални лица през вчерашния ден, включително от срещата на Путин с пратениците на Доналд Тръмп - Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, а бе изведено и като акцент от вашингтонския мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW).

Още: Путин изнесе позната лекция за Украйна, но хората на Тръмп го притиснаха да преговаря с Европа (ВИДЕО)

Първо, Путин отказва да приеме каквато и да е предложена бъдеща демилитаризирана зона в следвоенна Украйна, както и да се откаже от искането си Киев да предаде частите от Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област, които руските сили все още не са превзели. Явният пример - по време на срещата си с Уиткоф и Къшнър той заяви, че Русия счита държавната си граница (която според руското законодателство включва четирите незаконно анексирани области) за единствената ясна „демаркационна линия“ между Русия и Украйна. Путин твърди, че спорните „сиви зони“ в Украйна са неясни и че мирните преговори, в които се обсъждат такива зони, няма да доведат до траен и стабилен мир. Изявлението му подсказва, че той няма да приеме демилитаризирана зона в Украйна и че иска да има възможност да разположи руски сили по потенциална нова руско-украинска граница след края на войната, посочват анализаторите от ISW. Припомняме, че Русия заложи незаконната си анексия на четирите региона в конституцията си през 2022 г., а конституционните поправки от 2020 г. забраниха действия, целящи отчуждаване на която и да е част от територията на Руската федерация.

Въпреки че армията на Владимир Путин не е осъществила кой знае какъв напредък оттогава, изявлението му е в съответствие с речта му от юни 2024 г. пред руското Министерство на външните работи, в която той призова Украйна да се оттегли от цялата територия на четирите незаконно анексирани региона, дори от частите, които руските сили не са окупирали – и все още не окупират. Длъжностните лица от Кремъл често цитират речта на Путин от 2024 г. като неподлежащата на преговори позиция на Русия за прекратяване на войната - въпреки всички понесени загуби до момента, и в жива сила, и в петролни мощности, пари и влияние.

Още: Европа да проумее: Срещу Путин равен резултат не може да има

Путин също така не е склонен да отстъпи територията в северната част на Украйна, за която Кремъл твърди, че е била превзета от руските сили, но която се намира извън границите на четирите незаконно анексирани области. С думите си той показва, че Москва възнамерява да запази контрола си над районите в северната част на Украйна, които счита за необходима „зона за сигурност“. Владимир Медински, който е съветник на руския диктатор и ръководител на руската делегация в Абу Даби, заяви на 11 ноември, че Русия няма да приеме никакви териториални размени с Украйна и ще продължи да разширява своята „зона за сигурност“, имайки предвид територии в северните части на областите Суми и Харков. Медински и Путин също така публично заявиха, че всяка територия, на която стъпи руски войник, принадлежи на Русия. Пълният обхват на териториите в Сумска и Харковска област, които Москва възнамерява да претендира, остава неясен.

Отделно, Владимир Путин продължава да отхвърля всички значими западни гаранции за сигурност за Украйна след край на войната. На 12 ноември той повтори исканията си западните държави да се въздържат от разполагане на войски на украинска земя като част от каквито и да било гаранции под формата на миротворчески контингент. Путин заяви, че присъствието на каквито и да било чуждестранни войски на украинска територия е „абсолютно неприемливо“ за Русия и би застрашило руската сигурност, нищо че те ще следят за спазване на примирието и за бъдеща руска агресия. Путин повтори и твърденията си, че чуждестранните войски биха били „легитимни цели“ за руските и че разполагането им в Украйна незабавно би подновило войната.

Още: Калас: Путин праща украински деца на война срещу Украйна. Виц за Украйна от Путин за Къшнър и Уиткоф, за да уязви Европа (ВИДЕО)

Това бе повторено и от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков. "Действията на европейците трябва да престанат да бъдат противоречиви. По време на преговорите в Абу Даби европейците правят изявления за готовността си да разположат военен контингент в Украйна. Тоест, действията им, да речем, противоречат на тези изявления за готовност за мир. Тоест, те предприемат стъпки - тласкат нещата към продължаване на войната, към разширяване на войната, а в същото време говорят за мир", твърди прессекретарят на Путин, чийто режим всъщност опитва всячески да избяга от прекратяване на войната.

Разбира се, Песков откри виновника за продължаващата война - и той не е Русия. Той каза, че Европа не може да си избере един лидер, който да преговаря с Москва, и сравни европейците с "паяци в буркан" - карали се помежду си, ако някой от тях по собствена инициатива реши да осъществи контакт с Путин. Междувременно френският президент Еманюел Макрон се самопредложи той да бъде връзката между Европа и Русия в преговорите: "Винаги ще бъда на разположение": Макрон готов да е главен пратеник на Европа в преговорите за Украйна.

Какво още се разбра от вчерашните изявления на Путин? Че той и преговарящите му в Абу Даби използваха преговорите, за да потвърдят отново своите искания към НАТО от 2021 г. На 11 ноември информиран източник съобщи на украинското медийно издание "РБК-Украйна", че руските преговарящи в ОАЕ са отказали да обсъждат значими споразумения за прекратяване на огъня или отстъпки спрямо Киев и са настояли преговорите да се съсредоточат върху тези искания, а именно:

  • спиране на разширяването на НАТО на изток;
  • да се предостави на Русия право на вето върху разполагането на военни сили в държави, присъединили се към НАТО след 1997 г.;
  • да се въздържат от военна дейност в Украйна, Източна Европа, Кавказ и Централна Азия;
  • да се въздържат от разполагане на ракети със среден обсег на действие в обсега на руската територия;
  • САЩ да се ангажират да спазват забраната за разширяване на НАТО и да се въздържат от разполагане на оръжия в Европа.

Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

Два източника, запознати с въпроса, обаче съобщиха пред Axios на 11 ноември, че Къшнър и Уиткоф са заявили пред руските преговарящи, че ситуацията в света се е променила значително от 2021 г. насам и че Русия трябва да изготви ново предложение за мир, което да очертае руските стъпки за деескалация и да гарантира, че Москва няма да поднови агресията срещу Украйна и Европа.

Още: Русия призна: Отново е поискала от САЩ връщане на НАТО в границите му от 1997-а година

Според съобщенията руските преговарящи също така са твърдели невярно, че Русия е нахлула в Украйна през 2022 г., защото бившият президент на САЩ Джо Байдън не е отговорил на ултиматума на Путин от декември 2021 г. Всъщност американски официални лица многократно са се опитвали да договорят деескалация на напрежението между Русия и Украйна в края на 2021 г. и началото на 2022 г. Байдън например проведе видеоконференция с Путин през декември 2021 г., а тогавашната помощник-държавен секретар на САЩ Уенди Шерман се срещна с руския заместник-министър на външните работи Сергей Рябков през януари 2022 г. - в опит да намали напрежението, породено от военното натрупване на Русия по украинската граница. Путин нахлу в Украйна през 2022 г., за да подчини и приобщи страната като част от по-мащабен проект на Кремъл за възстановяване на Руската империя и за унищожаване на НАТО като значим алианс, оценява за пореден път ISW. Анализаторите смятат, че диктаторът е преценил, че войната би могла да постигне и двете цели, а не че Путин е възприел заплаха от страна на НАТО. Ултиматумът, отправен от Путин към НАТО през декември 2021 г., който остава в основата на руските искания към Европа, служи на същата цел, а продължаващата привързаност на Кремъл към исканията оттогава показва, че Москва няма интерес към какъвто и да е значим компромис или преговори за прекратяване на войната в Украйна.

Още: "Това е нереалистична, немислима позиция": Радев за искане на Русия срещу пълноправното членство на България в НАТО

Руският диктатор не спря дотук - Путин засилва и усилията си да убеди американските официални лица да приемат измислената от Москва линия на фронта. По време на срещата си с Уиткоф и Къшнър той повтори неверното си твърдение от 3 юли, че руските сили имат пълен контрол над Константиновка в Донецка област, и предложи Русия и Украйна да проведат хуманитарна мисия там като продължение на неотдавнашната хуманитарна дейност в окупирания Олешки в Херсонска област. Путин предложи да бъдат поканени представители на международните медии, както и украински и руски правозащитници, за да наблюдават евакуацията на цивилни от Константиновка и да покажат кой всъщност контролира града. Путин вече е правил подобни театрални предложения, за да привлече вниманието към преувеличените си твърдения за руския напредък на бойното поле. От ISW са наблюдавали доказателства за наличието на поне 41 украински позиции в Константиновка и околностите ѝ от 1 септември 2026 г. насам, което опровергава продължаващата от месеци руска теза за пълен контрол над града. Експертите от института оценяват, че Путин приема измислената от руското военно ръководство картина на бойното поле и вероятно вярва, че руските сили действат далеч пред реалната линия на контакт.

Още: Путин пробва да превземе Константиновка с примирие, защото не става по военен път

Владимир Путин вероятно ще се опита да използва временно локализирано примирие в Константиновка, за да събере руски сили и ресурси, необходими за настъпление на север към Дружковка - един от най-силно укрепените градове на Украйна в отбранителната линия, известна като "крепостен пояс“. Забележително е, че руските сили вече евакуират цивилни от частите на Константиновка, които контролират, което допълнително подсказва, че Кремъл вероятно търси примирие по-скоро за военни, отколкото за хуманитарни цели. Украински и международни източници предполагат, че Русия е използвала неотдавнашното примирие в Олешки, за да натрупа сили и средства по протежението на река Днепър, и няма причина да се смята, че руските сили няма да постъпят по подобен начин в евентуална ситуация на примирие в Константиновка.

Примирие, подобно на това в Олешки, обаче е невъзможно да се осъществи в Константиновка, тъй като военната обстановка на самата фронтова линия не е съпоставима. Руските сили контролират напълно Олешки - населено място, разположено на около 3,7 километра от фронтовата линия, което означаваше, че основно беше необходимо руските и украинските сили да се споразумеят да прекратят ударите от двете страни на река Днепър, която разделя руските войници от украинските. Това примирие по отношение на ударите позволи доставката на хуманитарна помощ и евакуацията на цивилни в посока Херсон. Руските сили, от друга страна, не контролират Константиновка - там се водят активни сражения. Преговорите, наблюдението и налагането на примирие при такива условия биха били изключително сложни, ако изобщо са възможни.

Още: Марк Рюте: Русия няма право на глас при вземането на решения за бъдещето на НАТО

Въпреки всички тези ултиматуми Стив Уиткоф заяви, че е постигнат напредък по време на разговорите с Путин в Москва. Американският пратеник потвърди, че тристранните преговори са възобновени след разговорите в Абу Даби и че вече е насрочена поредната среща. Той заяви, че точно това иска да види президентът Доналд Тръмп.

Джаред Къшнър, от своя страна, каза, че потенциалът на Украйна е "невероятен", такива били и следвоенните планове, по които се работи. "Хората искат войната да приключи, това чуваме от тях", сподели още в неясното си изявление той. Но добави нещо много важно: "Не можем да сключим тази сделка, без европейците да присъстват на преговорите. Непрекъснато повтаряме на Путин, че според нас това е много важно".

Володимир Зеленски също потвърди, че на следващата среща, която вероятно ще се проведе в ОАЕ или Швейцария, Европа ще е част от преговорния екип и ще има глас. "Това е важно за нас, в бъдеще ще сме член на ЕС", каза украинският президент след разговора си с Уиткоф и Къшнър в Дъблин - те отидоха там веднага след срещата с Путин в Москва, за да се включат към събитието на Европейската политическа общност.

Зеленски обяви и че в бъдеще ще се проведе най-голямата размяна на военнопленници до момента с Русия.

Още: Зеленски и Къшнър: На следващата среща за мир Европа ще бъде в преговорния екип (ВИДЕО)

WSJ: Путин е имал 4 плана за победа над Украйна, два от които са се провалили

Извън публичните изказвания - зад кулисите Владимир Путин има четири хипотези за това как да спечели войната в Украйна. Две от тях са, че украинската армия ще се разпадне или че администрацията на американския президент Доналд Тръмп ще принуди Киев да се подчини на изискванията на Москва, твърди The Wall Street Journal. И двата сценария обаче са определени като "лоши" - те вече са се провалили.

Но другите два залога на диктатора имат по-големи шансове да се осъществят преди следващата година - да парализира украинската икономика с безмилостни ракетни удари и удари с дронове, както и да изчака, докато европейската подкрепа отслабне под натиска на набиращите сила политически партии, които се противопоставят на помощта за Украйна.

Още: Путин умира през януари, но войната Русия - НАТО е неизбежна: Сценарият на RAND

Повечето наблюдатели са съгласни, че Путин вероятно ще изчака до началото на 2027 г., за да види как се развиват стратегиите му, преди да реши дали да продължи по сегашния курс, или да го коригира, отбелязват журналистите и цитирани от тях експерти. „Руснаците ще чакат пролетта. Те искат да видят какво ще донесе тази ракетна кампания“, както и кой ще спечели предстоящите президентски избори във Франция. И тогава ще направят равносметка", казва Хана Нот - директор за Евразия в Центъра „Джеймс Мартин“ за изследвания в областта на неразпространението на оръжия (базиран в Монтерей, Калифорния). Дори и в този случай, смята Нот, Русия най-вероятно ще преосмисли стратегията си, но няма да се откаже от целите си.

Войната в Украйна: развитие на бойните действия

Съгласно официалната информация на украинския генщаб - на 12 ноември е имало 175 бойни сблъсъка спрямо 167 на 11 ноември. Руснаците са хвърлили 232 контролирани авиационни бомби (КАБ), което е с 6 по-малко спрямо предишното денонощие. Артилерийският им обстрел е бил в мащаб 1529 изстреляни снаряда, като тук разликата е с около 840 надолу на дневна база (съгласно сводката на ВСУ от снощи, в тази от сутринта информация за артилерийския обстрел няма). Руската армия е използвала 5125 FPV дрона, което е с около 2000 надолу спрямо предното денонощие, сочат обобщените данни на украинския генщаб (пак по информацията към 22:00 ч. снощи поради липса на такава в сутрешната сводка от 13 ноември).

Още: Голямата игра отвъд Украйна: Отговори от Абу Даби на желанието на Путин да върне НАТО назад в Европа (ОБЗОР - ВИДЕО)

В Покровското направление ВСУ твърдят, че са отблъснали 11 руски пехотни атаки за денонощието, но не са отбелязали колко сблъсъка е имало на североизток - в направлението от Торецк към Константиновка, нито в направлението към Гуляйполе в Запорожка област. В Краматорското направление е имало само един руски щурм, а в Олександриевското и Купянското - нито една пехотна атака на армията на Путин, гласи сводката от тази сутрин.

Украинският военен анализатор и о.з. полковник Константин Машовец, който е служил в генщаба, публикува анализ за Лиманското направление. По думите му, като цяло руснаците вече са успели да се стабилизират, но от север и северозапад руската заплаха за Лиман е почти напълно елиминирана, защото 20-та общовойскова армия е изтикана на позиции между реките Нитриус и Жребец. 25-та общовойскова руска армия на юг пък е силно затруднена да атакува към Лиман и ситуацията „вероятно продължава да се развива, макар и доста бавно, но стабилно, в негативна за него посока“, смята украинският военен експерт.

Още: 105 конгресмени искат незабавен отговор от Тръмп за Starshield. Идват първите бариери от демократите за милиардера-президент

Сериозни боеве сега се водят по поречието на река Жребец от село Макеевка до село Торско (за това село има руски данни, че украински части са стигнали до центъра му, но Машовец не дава потвърждение), т.е. източно от Лиман, както и в района на голям горски масив на изток и югоизток от град Лиман, непосредствено граничещ с река Северски Донец от север. Конкретно украинският анализатор посочва и чак Ямполовка, където в южните части на селото по негова информация вече има украински войници. В Заречно също ситуацията е 50/50. А на юг, по линията Ямпол (там действат части и на двете армии) – Лиман руснаците са се оттеглили на 4,5 километра назад в западната част на линията, но удържат централната и източната част.

Какво предстои? Според Машовец украинската армия може да опита допълнителен пробив на изток на по-тесен фронт, но може и да притисне 25-та общовойскова руска армия по фланговете, за да очисти още повече целия южен фланг на Лиман и да изтика руснаците и тук източно от река Жребец. Този вариант е вероятен, защото логистиката за руснаците в района е силно затруднена (район между Торско и Ямпол). Третият вариант е украинците вече да почнат да се готвят за отбрана, с подсилени позиции, но рано или късно това ще значи нова, по-голяма руска офанзива към Лиман. „Предните позиции на противника все още са на 4,5–5 км от Лиман. Следователно, сега има напълно очевиден избор - Украйна да спре там, където е била, умишлено да даде инициативата на противника и да премине в отбрана в цялото това направление, или да се опита да доведе операция „Вивалди“ до логичния ѝ оперативен край. С други думи, да изтласка силите на двете руски армии (20-та и 25-а) отвъд река Жеребец“, заключва Машовец.

Още: "Руснаците ни казаха, че шефът им е ядосан - няма да спре": Зеленски пред Европа за преговорите в Абу Даби (ВИДЕО)

Руският военнопропаганден Telegram канал "Рибар" обръща внимание на сектора при Дружковка, като твърди, че украинците атакуват, но не успяват да обърнат хода на събитията. "Така може да се опише обстановката южно от Дружковка. Руските части не само се сражават с проникващите групи на украинските въоръжени сили, но и се опитват да заемат нови позиции", посочва каналът. Твърди, че ситуацията на източния фланг на фронта е "относително стабилна", като руските части се опитват да изтласкат украинските сили от голям пробив в близост до Красно, но все още не са успели да установят пълен контрол над позициите в този район поради "критичната ситуация с дроновете".

"В северните квартали на Константиновка руските оператори на дронове унищожават вражеските складове за боеприпаси... Вероятно е, че до момента на евентуално постигане на примирие по улиците на Константиновка вече няма да има личен състав на украинските въоръжени сили", посочва "Рибар", с което потвърждава - Украйна все още държи позиции в града и думите на Путин за примирие там са свързани явно с опит за пълен руски контрол.

"На западния фланг на фронта руски подразделения пресякоха река Казенний Торец и влязоха в сражения в централната част на Новогригоровка. По-голямата част от селото се намира в „сивата зона“, а стабилна опора на неговата територия може да бъде постигната едва след като бъде осигурен безопасен преход през реката. В резултат на това най-ожесточената битка се води за близката голяма крепост. Превземането ѝ ще осигури частично защитата на левия фланг на предмостния плацдарм и комуникационните линии на руските сили в района на Красни Кът. Освен това тя може да бъде използвана в бъдеще за струпване на личен състав и по-нататъшно напредване по северния бряг", казва военнопропагандният канал.

Същевременно украинският евакуационен дрон StarGate спаси шести ранен войник от фронтовата линия. Военнослужещ от 475-и отделен щурмов полк CODE 9.2 извлече ранения си другар до безпилотния летателен апарат, след като вражески удар с FPV дрон го е оставил неспособен да ходи. Мините, трудният терен и обстрелът са направили евакуацията по суша невъзможна. Разработен от украинската компания SkyFall, дронът StarGate може да пренася до 150 кг, да развива скорост до 105 км/ч и да продължава да лети въпреки заглушаване на GPS сигнала или загуба на връзка. В момента раненият войник получава медицинска помощ, съобщиха от подразделението.

Вижте пък какъв е животът на цивилните в Украйна по време на пълномащабна инвазия и въздушна война - в Киев хората се втурнаха да излязат от тролейбус, след като руски дрон експлодира на пътя точно до него:

Припомнете си какво се случи във войната на дронове между Русия и Украйна през изминалата нощ:

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
мирни преговори НАТО Русия Владимир Путин Абу Даби Донбас Дмитрий Песков буферна зона Джаред Къшнър война Украйна мир Украйна обзор Украйна Лиман мироопазващ контингент Украйна константиновка война Русия НАТО Константин Машовец Стив Уиткоф
Димитър Радев
Димитър Радев Редактор
Още от Европа
Видео
Новините от днес
Интересно от мрежата
Новините днес