Маймуни с клавиатури
Често питам учениците си разни неща, задавам им въпроси – ползвате ли у дома компютър, пишете ли на ръка, примерно дневник или нещо друго, играете ли игри на телефоните си, гледате ли телевизия, кои приложения ползвате най-често. Компютър вече не се използва, смартфонът го замени. От десетина деца едно или две още ползват компютри и то не за учене, а за игри и филми. На ръка почти никой не пише. Не са пращали писмо, написано на ръка, по пощата. Момчетата играят игри на устройствата си, момичетата не, те предпочитат да комуникират. Facebook вече е олдфешън, новата мания е Instagram и Snapchat. Телевизия, разбира се, гледат. Тази демонична, изродска, вредна и мръсна машина е вездесъща и безмилостна. Прави на салата всичко, до което се докопа. Раздробява всяко съзнание. Съсича го, рендосва го, шкури го, издялква го, подиграва му се, яде времето му. А времето е единственото, което имаме. Абсолютно нищо друго си нямаме. Нямаме си ново БМВ, дори да сме си го купили от магазина. Само временно го ползваме, докато ни изтропат сандалите. А това, което сме имали – времето – сме го изгубили в нищоправене и немислене.
Мамин дришльо
Без да искам, попаднах като преводач на едно от делата, които добиха медийна гласност преди време. Ако не бе получило тази гласност в м...
В Швеция, Финландия и други напредничави и нагъзничави страни, по които въздишат мнозина, вече новите маймуни ги отглеждат официално в училище. Факт са първите випуски в образователните им системи, които не пишат на ръка. Няма предмети, по които да използват химикалки и моливи за писане. Пишат само и единствено с клавиатура по разни електронни устройства. Натискат копчета. Мажат по екрана. Прекрасният нов свят се задава със страшна сила. Добре, че няма да съм част от него, щото той ще изглежда жалък, мизерен, плиткоумен, тъп и ухилен. И ще си му е наред всичко, няма да осъзнава колко е тъп – толкова ще е тъп. Фината моторика на пръстите ще бъде заличена, а заедно с нея и цели центрове от мозъка, благодарение на които човекът е бил критично мислещо създание. И творящо създание. На фона на тези иновации изостаналото българско образование ще изглежда за един кратък период много по-развито, понеже тук децата поне в часовете още използват ръцете си за писане с химикал върху тетрадка. После и ние ще ги настигнем маймуните. Ако някой някога ми беше казал, че ще се озовем в исторически период, когато ще отречем писането на ръка, нямаше да му повярвам. Че това ще е краят на цяла епоха в човешката история. А може да бъде и край на самия човек. В началото било Словото, в края ще бъде безсловесието.
Как прогресът доведе до регрес – сигурно вече има такъв научен труд, написан някъде по университетите. Натискането на копчета и мазането по екраните ще се окаже ключово за бъдещето на еволюцията. Ще изчезнат граматическите изисквания, защото детето ги усвоява, докато изписва на ръка думите. А когато ги изписва с клавиатура, правилата на езика няма да бъдат запомняни добре и съответно ще бъдат „облекчени“. Опрости ли се граматиката, ще се опрости и мисленето. Да не говорим, че ще обеднее и емоционалният свят на човек, това вече се е случило и се случва пред очите ни. Оцеляват първичните инстинкти като у животните. Щем или не щем, вървим към първосигнален свят.
Перфектната работна ръка за корпорациите.
Не обичам конспирациите. Обичам да се вглеждам във фактите и признаците. А те са такива – вместо да поумнява, човекът става по-тъп – и дори философът-парламентарист Иво Христов няма какво повече да каже по въпроса.
Държавата на Доган или България на три агентури
Рядко пиша коментари за българския политически живот, защото такъв почти липсва. Съдбата на страната обикновено се решава някъде между ...
Автор: Николай Фенерски
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Как украинките променят демографската картина в Германия
С помощ от САЩ: Ще спечели ли Украйна войната
Защо в Азия има толкова много боклук от Европа
За какво на ПП-ДБ и ГЕРБ не им достигна политическа воля
Къде плащат 18 000 евро за два месеца спане и лежане
Може ли престъпник да участва в управлението на държавата?
Ударът на Иран срещу Израел: успех или провал?
Турция: С вълшебната дума "Ол инклузив" срещу инфлацията
30 години от геноцида в Руанда: кой пося семето на омразата?
Редактор:
Евгения Чаушева
Етикети: гледна точка Николай Фенерски