Накрая природата ще събира такси от всички ни

Искам обаче да ви споделя, уважаеми читатели, че съвсем наскоро четох публикация на познат, който нахули вкупом курортите по Черноморието. А все там почива (от снимките му личи). Следват малко цитати, представени без редакторска намеса: "Аман от тия чужденци на плажа, по-нахални са от нас", "30 лева за шатра ли бе?!! Мятам се ей тук за без пари хаха!", "Нека ви, дано хотела ви е празен винаги"... И така нататък.

Това е, мисля си, една особена психология на отрицанието. С което лежиш върху пластмасов ковчег, покрит още с чуждия пясък. И петна от недоволство, разбира се, към ментата. Пече - мрънкаш! Тече - дрънкаш! Релакс при хитрия бачо с чадърите. До битума. 

Да сипеш клевети върху това, от което не можеш да избягаш - безкрайно типично. И не става дума само за дълбоките щети в собствената ти глава. Иде реч за нещо, което е по-голямо от теб. Нещо, което е част от теб. И въпреки теб. Но винаги е по-лесно да махнеш с ръка, отколкото да се наведеш за мръсната чаша до кърпата ти. 

Отвъд това проблемът, генералният проблем, събира тихомълком такси от всички ни. Проблемът с присвояването на пространства, които принадлежат само на природата. И докато воюват с различни кокошкарски методи за нейното "опазване", все повече туристи я търсят там, където тъкмо тя е неприсвоена. Където вирее в и за себе си. Ще я търси и този, който я отрича, докато седи в алкохолен делириум върху нея.

Природата, която е по-умна от ‘ядрените туроператори’, от палатките и караваните, от заградения на плажа паркинг, от всички присвояващи, ще е последният ни концесионер.

Който винаги печели! Не ли?!

Автор: Румен Скрински