Гиоргиос Прокопиу е един от най-влиятелните корабни магнати в Гърция. Въпреки че трафикът през Ормузкия проток е почти спрян от началото на войната в Иран, 80-годишният гръцки милиардер многократно успява да премине през всички блокади със своите кораби. Наскоро дори се пошегува, че Гърция преминава през блокади още от Античността.
Прокопиу не е единственият собственик на кораби в Гърция, който опитва да премине през опасния регион, отбелязва АРД. Антонис Далакогиоргос от Панелинския синдикат на моряците осъжда тези опити. Според него корабните магнати си играят с огъня и излагат на риск живота на членовете на екипажа си. "Това е неприемливо и е престъпно", казва Далакогиоргос пред германската обществена медия. Но за собствениците на корабите рискът си струва, казва Макс Джонс, професор по морско управление в Хамбургската школа по бизнес администрация. В момента те печелят до 500 000 евро на ден от тези опасни преминавания - това е десет пъти повече, отколкото са печелили преди за същите маршрути.
"Огромни суми пари"
През 2026 извършените от гърци поръчки за нови кораби и покупки на по-стари плавателни съдове ще надхвърлят 14 милиарда евро, според медийни съобщения. Въпреки че населението ѝ е малко над десет милиона души, Гърция е световен лидер по транспортен капацитет, пише германската обществена медия АРД. С 5800 танкера и капацитет от 458 милиона тона годишно страната обработва приблизително четири пъти по-голям годишен обем товари от пристанището в Хамбург.
Гръцкият журналист Гиоргиос Фокианос, който работи по разследвания в сферата на корабоплаването, обяснява, че като се има предвид, че Гърция владее 20 на сто от световния транспортен капацитет, е ясно, че става дума за огромни суми пари.
Важен икономически фактор за Гърция
Корабните компании съставляват осем процента от брутния вътрешен продукт на Гърция. От тях зависят над 200 000 работни места. Те притежават и множество фондации и подпомагат изграждането на училища и болници, отбелязва АРД.
Не по-малко богатият корабен магнат Евангелос Маринакис редовно се ангажира с благотворителна дейност. Дори извън Гърция футболните фенове го познават като съсобственик на футболния клуб "Олимпиакос" (Пирея), а той притежава и британския клуб "Нотингам Форест". Наскоро Маринакис финансира почистването на мраморните трибуни в историческия Олимпийски стадион в Атина. Дарява и храна на нуждаещите се. Баща му също е бил филантроп и дори член на гръцкия парламент. Връзките между политиката и корабоплаването са тесни.
Маринакис притежава и голяма медийна компания. И той далеч не е единственият собственик на корабна компания, ангажиран с медийни дейности. Засега няма доказателства за опити за влияние върху политиката и общественото мнение. Въпреки това е факт, че гръцките корабни магнати успешно успяват да отстояват интересите си.
Правителството пази индустрията
Това стана особено очевидно по време на гръцката финансова криза. Тогава корабните магнати до голяма степен успяха да запазят привилегиите си, докато гражданите и предприятията трябваше да понасят сурови мерки за икономии.
Твърдението, че гръцките собственици на корабни компании изобщо не са плащали данъци обаче е невярно, пише АРД. Гърция беше първата държава, която въведе специален данък – този върху тонажа, малко след Втората световна война. Той е изгоден за собствениците на кораби, защото е нисък. Целта тогава беше тези компании да се задържат в страната. Според Макс Джонс този модел може да се разглежда като вид фиксирана ставка: "Плащате един и същ данък всяка година, независимо дали реализирате печалби или загуби, и този данък се изчислява въз основа на размера на кораба." Днес този тонажен данък е широко разпространен в цяла Европа, включително и в Германия.
Опазени и от санкции
Но има и друго: когато през юли ЕС искаше да въведе нов пакет от санкции срещу Русия, гърците го блокираха. Проектът предвиждаше значително ограничаване или дори забрана на превоза на руски втечнен природен газ от кораби на ЕС към трети държави. Гръцките собственици на корабни компании успяха да наложат интересите си и сега за тях има изключения.
От началото на руската агресивна война срещу Украйна гръцките корабни магнати оперират в нещо като "сива зона". Те не само превозват руски петрол, но и продават на Русия стари танкери, които в миналото често биха били бракувани.
Източник: Дойче веле
