Пропаганда за "Пулицър" или защо Волгин е само бледо копие на срамната история

Разбирам откровеното възмущение на първите, разбирам и невежеството на вторите. Ясно е аз от кои съм. Защото както и във войната в Украйна, неутралитет просто не е възможен. Да си неутрален пред насилието означава да си съучастник в него. Точка.

Но днес искам да ви разкажа една друга история. Защото делото на Петър Волгин в нашата “малка” България е бледо копие на вледеняващата пропаганда, която си затваря очите пред смъртта на милиони украинци. Която печели "Пулицър" - най-престижната американска награда за журналистика и литература.

1932 година

Гладоморът в Украйна започва. Хуманитарна катастрофа, пред която днешните зверства на руската армия бледнеят. Още тогава Украйна е основен зърнопроизводител в Европа. Повече от половината зърно за Съветския съюз се произвежда там. Започва масовата колективизация на земята. Нежеланието на земеделците да се разделят с най-скъпото си, земята си, води до масови преследвания и убийства в Украйна. Около 300 000 украинци са обявени за “кулаци” и са подложени на преследвания. Част от моя род, на наша родна почва, е бил в тази категория също. И помня историите на баба ми, за преживените мизерства тук. А мизерствата тук бледнеят пред мизерствата в Украйна през 1932-33 година. Който иска да научи повече, да прочете - източници много. Резултатът е милиони загинали от безпрецедентен масов глад. Сталин буквално уморява украинците.

1932 година

Уолтър Дюранти, шефът на московското подразделение на един от най-престижните американски вестници - Ню Йорк Таймс, печели “Пулицър”. Това е една от 132-те награди “Пулицър”, които изданието има към днешна дата - хегемон в надпреварата. Дюранти печели най-престижната награда, забележете, за 13 статии, посветени на управлението на Сталин и СССР.

Дюранти е впечатлен от Сталин. Според мнозина той не си е давал сметка за зверствата на диктатора. Според други е обичал повече жените и парите, а Сталин надминава Гьобелс в пропагандните похвати. Освен тоталния контрол над местните медии, Джугашвили умело използва слабостите на капиталистическата чуждестранна преса. А те най-често се свеждат до… пари, жени и други сладострастия.

Дюранти умело показва “човешкото лице” на Сталин. Възхищава се на размаха, с който се работи по индустриализацията на страната. Пише статия след статия, в която възхвалява желязната ръка на диктатора и плодовете от нейния труд. “Пулицър” печели за 13 материала, които пише през 1931 година. Те не са пряко свързани с гладомора. Но са част от пропагандата, която замазва очите на Запада за откровените зверства в СССР.

А когато Сталин го качва на влака, за да види “измисления от Запада гладомор в Украйна”, Дюранти първоначално вижда няколко сравнително нормални области. После обаче попада в дълбоката украинска провинция, а там щетите са трудни за прикриване. Но не и за него…

През 2003 година бордът, който раздава наградите “Пулицър”, отказва да отнеме наградата от името на Дюранти. Причината е, че бордът не вижда как това би променило миналото (факт), а и в подадените 13 материала няма очевидни следи за “умишлено подвеждане на публиката”.

България, 2022 година

Дали има явни следи за това дали Волгин умишлено подвежда българската публика, от БНР не се и опитват да преценят. Това е твърде горещ картоф в твърде горещата реалност, в която вече трета година живеем. Но ще го порицаят.

Разбира се, Волгин никога няма да спечели Пулицър. Липсва му въображение, за да лъже толкова умело, колкото Дюранти.

А неговият случай не е нито нов, нито специален. Очевидно. А дали наистина вярва на лъжите, които сипе в национален ефир - това няма никакво значение за тези, които стават жертва на тях. Мъртвият е мъртъв, без значение дали е убит умишлено или не. Но според намеренията или липсата на такива съдим провинилите се с двоен аршин. Ако лъже умишлено, то тогава той няма място в национална медия, еле пък такава на държавна издръжка. Ако лъже неумишлено, тогава е наивен глупак, а всеки, който го държи на работа, е същият като него.

Автор: Александър Македонски