"Те така си бяха". Поема за жълтите павета

Както след всеки ремонт, така и този по жълтите павета се увенча със слава - по-вълнообразни са от времето преди ремонта. Общината вика - изпълнителят ще си го оправи за негова сметка. Ама как за негова, като центърът ще е затворен и пак ще обикаляме с колите като гламави, докато стигнем от точка А до точка Б? Това време и това гориво кой ще ни го плати?

Изпълнителят пък вика, че шофьорите баш там удряли спирачки и това накъдряло паветата. Леле! Тия всичките шофьори самосвали ли карат?

Сигурно има една базисна причина - неизтребимата шопска кал, върху която е изградена София и която никак не успява да се сработи с пустите павета, да ги изтърпи още малко, щото има-няма още два-три мандата и може да ги махнат, та да асфалтират едно хубаво!

Другата причина може да е, например, земната ос. Запознати твърдят, че нейният наклон постоянно се променя. Е, как паветата да си останат равно положени? Пък и тази ос е извън правомощията на общината, изпълнителите и подизпълнителите. С нея никой никога не е успявал да се справи и по-добре да не се надяваме на чудеса.

В този ред на мисли няма как да отминем трайно неглижираните въпроси като пръскането с кемтрейлс и облъчването с 5G. Защото именно те са причината шофьорите да набиват спирачки точно върху жълтите павета, а не някъде другаде. Пръскането и облъчването ги правят невнимателни, като същевременно силно ги привързват именно към столичния център, а не към околовръстното на Мракетинци, примерно.

Спомнете си какви бяха преди ремонта тези павета - разкривени! Затова има всички основания столичната управа да каже: "Те така си бяха". А пък ние да добавим - така и ще си останат.

Дотук май не се получи особено поетична тази поема.

Тогава да добавим още нещо за оправяне на вкуса. То, разбира се, е свързано с миналото.

Жълтите павета са изключително скъпи. През комунистическо време баш-тарикатите си открадваха по някое такова паве да си го държат във витринката в хола и да смайват гостите. По същото време си беше наказуемо да се краде, особено пък тези павета - направо те пращаха да дялаш камъни в кариерата.

Защо са скъпи? Защото изработката им е много специална и вече няма кой да се занимава с нея. По-лесно е да се асфалтира и безкрайно евтино, разбира се.

Стремежът на онези, които са създали София като столица, а не като балкански бит-пазар, е бил вдъхновен от красотата на европейските столици. И вместо обикновен каменен паваж тогавашните управници решават да поръчат скъпите керамични павета. Те се произвеждат от варовика "мергел", известен в тогавашната Австро-Унгария като "марга". Негови находища е имало в една мина в района на Будапеща. Технологията не е никак проста - изкопаният мергел се е стривал на прах, формувал се и след това се е изпичал в специални пещи при температура от около 1300 градуса.

Въпреки различните легенди, че са подарени от короновани особи, документите сочат именно тези факти. Архивите разкриват и други подробности – размера на блокчетата, състава на бетоновия подложен слой, както и неговата забележителна дебелина – 10 сантиметра! Описано е детайлно и подреждането им в диагонални редици спрямо оста на улицата, като за краищата са се ползвали петоъгълни блокчета. И друго пише в архивите - общинарите са следили изкъсо изграждането на всеки сантиметър от безценната настилка.

Да, поддържането на този вид паваж е скъпо удоволствие.

Но пък поддържането на безотговорна администрация е още по-скъпо.

Автор: Стефан Стефанов