Ти знаеш ли кой съм аз, бе?

В гимназията имаше банда хулиганчета, които при спречкване вече задаваха въпроса „Знаеш ли кой ми е приятел?”. За да стигнем до възраст, от която натам бабаитите питат „Ти знаеш ли кой съм аз, бе?”, преди да ти вкарат тупаник.

„Ти знаеш ли кой съм аз?” е становище, защото питащият е концентриран в себе си нарцис, убеден в собствената си значимост. Но е и молба за признание, жажда да легитимираш правото му да бъде повече от другите хора. Това говори, не, крещи за душевна бедност, празнота, която примитивните хора запълват с притежания и пари. Купуват си самочувствие, за да се облекат във важност и значимост. И именно понеже са примитивни, за тях средствата нямат значение, стига да е лесно, бързо и много. А това винаги означава по престъпен начин.

Белезите на тези самозабравили се и изконно комплексирани хора са винаги едни и същи. Те робуват на клишета и създават стереотипи. Те искат да бъдат приемани сериозно и в техните ограничени и примитивни съзнания това означава само „заплаха”. Те искат да бъдат заплаха, затова и са с агресивно поведение, агресивен външен вид, купуват си агресивни автомобили, отглеждат и възпитават кучетата си да бъдат агресивни. Затова са с бръснати глави, силно татуирани, карат коли с мощни двигатели, разхождат питбули, притежават оръжия. И често са престъпници или силно симпатизират на такива.

Тези хора са лесно манипулируеми от истинските престъпници в сянка, от политици, които търсят удобни марионетки. Тези хора се отглеждат по същия начин, както се отглеждат расови животни – ограничаваш средата, контактите и наливаш една и съща помия в купичките им. В случая в главите им. И понеже не е законно да се отглеждат хора в развъдник за идеални условия, си намираш ограничени индивиди, чиято ценностна система отговаря на търсенето ти.

И ето ти една немалка маса от агресивни индивиди, които вдигат самочувствието си, като потъпкват закона, защото живеят с убеждението, че техните дресьори винаги са зад гърба им. Потъпкват гражданските права на обикновени хора, защото са по-силни от тях физически или просто защото на човека срещу тях не му се занимава с озлобени идиоти.

Такива хора те засичат на улицата и налитат на бой на пътя. Произвеждат изстрели на детска площадка. Нападат хора в заведенията. Шофират дрогирани, с умопомрачителна скорост. И убиват хора. Убиват нас, децата ни, сестрите и братята ни, партньорите ни, близките ни. И когато това се случи, вече нямат гърба на възпитателите си, на големите престъпници, на политиците. Защото са се компрометирали непоправимо и са изгърмяли бушони. Те са полезните идиоти. И вече не вършат работа, а вредят на кукловодите си.

На 5 юли един такъв полезен идиот смаза две млади момичета на централен булевард в столицата. И понеже при такова произшествие вече не може да бъде третиран като полезен идиот, до обществеността започна да стига информация точно какъв идиот е. С над 50 пътни нарушения. С отнета преди 17 (седемнадесет, да) години книжка. С фалшиви номера на автомобил. Автомобил, който кара от няколко месеца, според думите на брат му. И пак според него, сменящ колите през няколко месеца. Ти можеш ли да си сменяш автомобила два пъти годишно? А искаш ли? Въпросният индивид е с доказан социален рецидив. Той не е способен да води социално съвместим живот – доказал го е сам всекидневно. Замесен е в скандал още от годините си като футболист. Непрекъснато под въздействието на наркотици. Разпространяващ (нечии) наркотици в Студентски град. Вилнеещ дрогиран из града с висока скорост, с полицейски буркан на покрива, с полицейска стоп палка до седалката. Ама как така? Ами, жената до него, която е помогнала да се укрие след чудовищния сблъсък, скъсал колата му на две, е... полицай. Вярно, с манталитет и външен вид на обидена проститутка от скъпарски чалга клип, но служител на закона. Хайде нека това отлежи малко. Доказан многократно престъпник редовно се чука с ченге, което със същия успех може да е мафиотска компаньонка. И всъщност е. Нека да погледнем информацията, която излиза все повече в медиите: този престъпник е свидетел на ГДБОП и се ползва с протекции – прави свинщина след свинщина и те умело биват заметени под килима на общественото внимание.

Сега обаче няма как да се случи. Сега всички видяха нацапаното и то не може просто да бъде замито. Да, само бушон ще изгори и хиляди други ще останат да дават къси съединения в обществения живот. Но отдавна не сме в среда на информационна тъмнина. Вече всеки сам е медия в социалните мрежи. Понеже обаче живеем в модерна епоха, в (почти) цивилизована държава, не може и всеки да бъде правосъдие. Но може да има своя глас. А когато десетки, не, стотици хиляди гласове изроптаят срещу няколко хиляди обществени паразита, ще се наложи няколкостотин кукловоди да озаптят питбулите си. И тогава много по-рядко ще чуваме въпроса „Ти знаеш ли кой съм аз?”. Защото отговорът, върнат от многохилядно общество може да бъде само „знам – дегенерат, който ще отиде в затвора”.

Пиша всичко това, защото, както много други българи, съм фрустриран ежедневно от безсилието и корупцията на системата на МВР – част от цялата корупция, обхванала като раково заболяване държавата. И все пак това раково заболяване може и трябва да бъде ограничено само върху пипалата, които ни задушават. Затова можем и е здравословно да не затваряме очи срещу бабаити и рецидивисти – не в пряк сблъсък, защото това също не е здравословно, а при протести срещу корупцията. При свидетлестване. Подаване на сигнали. Защото ако твоят модел на подражание не е агресивният човек със скъпа кола, със силиконова кукла до себе си, крива чалга от радиото и коктейл от забранени вещества в кръвоносната система и не искаш такива хора да те питат „Ти знаеш ли кой съм аз, бе?”, предполагайки твоята незначителност, имаш глас. Защото ти знаеш кой си и още повече знаеш кой не си. А бушоните – рано или късно те гърмят. Докато не падне цялата инсталация и не се смени с работеща такава. Ти можеш да си майсторът – не го забравяй нито като гражданин, нито когато има избори.

Автор: Ивайло Александров, Sofia Live