Войната за олиото, далаверата и българският манталитет

Паниката предизвика вълна от подигравки, известно възмущение, по-малко съчувствие и много коментари тип "съсипаха я тая държава".

Няма защо да се лъжем – гледката си беше грозна, първична и не особено европейска. Но беше и чудесен изблик на националния ни манталитет – да не се минем, като вземем възможно най-много от нещо, което е "на далавера", изпреварвайки другите. Затова хората щедро тъпчеха стекове с олио в количките, така че да са запасени поне до Нова година. А други гледаха сеир и им се подиграваха.

Истериите с олиото и бензина са израз на страха, който започна с пандемията, засили се с инфлацията и стигна връхна точка с войната в Украйна, която вещае още по-високи цени. Напоследък всичко поскъпва – плащаме повече за храна, за сметки, а парите стигат за все по-малко неща. Инфлацията изяжда не особено високите доходи, обедняването се усеща и хората са все по-угрижени.

За година и половина цената на олиото се е повишила със 140-150%, на някои места дори до 200%. Медиите засилват паниката – от няколко дни ни повтарят, че вече ще струва 7 - 7,50 лева за бутилка и това било напълно нормално. И когато видим "спасителната промоция" от 3 лева, усещането е сякаш ни го подаряват. Особено ако живеем в не толкова голям град и вземаме в пъти по-малка от "софийската" заплата.

"Не се паникьосвайте, олио има за всички", твърдят управляващите, мъчейки се да овладеят поредната криза. Но българинът вярва най-много на портмонето си. И когато то бързо се изпразва, нищо не може да го убеди, че нещата са наред.

Масовият българин не е особено интелигентен, но е свикнал да оцелява. Добре помни и Лукановата, и Виденовата зима. Не иска да ги преживява отново, така че се запасява с най-основното и нито подигравките, нито разумните доводи ще го разубедят. Страхът и инстинктът за самосъхранение са по-силни от здравия разум.

Отдавна сме бедни и сякаш сме го приели. Проблемът е, че ни липсва елементарна човечност.

Циничен пример за това е случаят със 77-годишния пенсионер в Бургас, починал в блъсканицата в магазина, след като е прекарал часове на огромната опашка за жадуваното олио. Според очевидци той е бил бутан и блъскан, докато накрая е паднал и издъхнал точно до палетите с олио. Животът у нас вече струва 2,99 лева – колкото бутилка олио "на промоция".

Неизбежно се питаме толкова ли оскотяхме, че магазинът се превръща в зверилник и бойно поле, щом пуснат олио на половин цена?

И защо завиждаме на украинските бежанци за прословутите 40 лева на ден, а си затваряме очите за ужаса, който са преживели? Нима искаме да сме тяхно място – изоставяш дома и близките си, минаваш хиляди километри в студ, глад и страх, отивайки на непознато място, без да имаш гаранция за нищо, носейки единствено дрехите на гърба си? Компенсират ли го 40 лева?

Подигравките срещу бедността и несигурността на сънародниците ни, както и липсата на съчувствие и съпричастие с трагедията на един братски народ разкриват моралните ни недъзи като нация и дълбокото разделение в обществото ни, в което омразата и комплексарщината отдавна са национален спорт.

Всъщност в България няма общество, а някакъв механичен сбор от хора, които се мразят, карат се и се бият за щяло и нещяло, не могат да се разберат дори за най-обикновени неща и постоянно се мъчат да докажат "кой е по-по-най" на гърба на другия.

Липсва елементарна търпимост между хората у нас. Докато едни се борят за оцеляване, други им се подиграват колко са прости и колко зле живеят, демонстрирайки интелектуално и морално превъзходство. "Сит на гладен не вярва", както би казал народът.

Бедността не е порок, но липсата на човечност и съпричастие е тежък недъг. Особено когато е национална черта.

Автор: Илия Лазаров