За простите хора и властта

Властта е опияняваща, а за вече пияния е финалната глътка преди да се гътне. Уви, политическият "елит" на България е предозирал с власт и с други субстанции. Безспорно! Просто е видно. Последните единайсет години някак свикнахме да бъдем безмълвни свидетели на всички свинщини около нас. За близките до властта наказателната отговорност беше мираж. От най-нискостоящото йерархично чиновниче до най-крупния и корпулентен бизнесмен. Това беше подходът. Управляващите имаха проста, но ефективна стратегия, наподобяваща поразително много един режим, който уж беше приключил преди 30 години. Откровеният клиентелистки подход, подкупването на местния едър бизнес (или принуждаването му да съдейства), спускането на калинки и низвергнати люде, крайно необразовани и неподходящи да бъдат близо до блaгоприятни позиции, успя да формира един стабилен електорат. Електорат, който е напълно наясно, че в нормална конкурентна среда би бил отстранен от досег до всички "мазнинки" и благинки. Просто защото няма капaцитета да се отъждествява с позициите, които е завоювал в обществото, камо ли да управлява. Така тази клика започnа да налага норми на поведение, които не просто са аморални, те са извън разбиранията за основните понятия на демократичните принципи.

Мутризирането на страната, картелирането и парцелирането имаше за цел пълна доминация на централната част на новото Политбюро, пардон "легитимното" правителство. Има един малък проблем - то вече не е легитимно, защото хората са на улицата. Легитимността предполага представителство, което е пропорционално на броя хора, съгласни на подобен тип управление. Управляващото мнозинство е изкуствено. То е формирано от принципните изкривявания на една система, която плаче за ремонт.

Спорен е въпросът и колко е легално това управление. Защото при едно независимо разследване може да се окаже, че властта е купена. Особено при наличната апатия у значително по-голямата част от обществото. И така да стане ясно, че твърдият електорат е формиран от една платена точна сметка. Интересно е как една партия, която претендира да бъде окичвана с всевъзможни епитети с европейско звучене, използва похвати, на които самите комунисти биха завидели?! Шуробаджанащината е дълбоко заложена, може би в ДНК-то на голяма част от хората. Но култът към това явление с балкански привкус, изповядван от гражданите за европейско развитие, достига висотите на култа към шкембе чорбата, след като си прекалил с алкохола. Сиреч - това е движещата сила на тези граждани, които иначе са за европейско развитие. Важно е да кадруваш, не да вършиш работа и да мислиш. Мисленето е вредно и е присъщо само на онези, които могат да решават. А решават тези, които имат пари. Казал го е учителят... на сегашния бащица.

Неизбежно за всички, които се имат за вечни, краят никога не прилича на такъв. Той е просто илюзия. Но майката Природа е подложила всички ни на безпощаден естествен подбор, който успява да промени смислово думи като "вечност". Тук и сега реалността за тези, които си мислеха, че са вечни, че моделът на управление на посткомунистическа България е вечен, е време да пият една студена вода. Новото поколение вижда политиката по друг начин - все още мъглив, но коренно различен, от онзи, който виждат хората в джипката, сараите или в спалнята с пълни шкафчета.

За простите хора властта е средство за облагодетелстване и трамплин към издигането в очите на останалите, които са по-умни и по-кадърни.

Уви, това е илюзия.

Простият човек с власт е гротескно и психологически сбъркано подобие на Homo sapiens. България има нужда от промяна не за друго, а за да оцелее.

Автор: Тезей, "Зад завесите" - и във Facebook