"ВАР-ът на Actualno" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Неделя по обяд, есенно време. Един необичаен ден, в който десетки хиляди българи избраха да се съберат по площадите за няколко часа, за да гледат заедно волейболистите на България. Обединение, каквото само спортът има способността да предизвика. Една обща национална гордост - волейболните национали, които 55 години по-късно отново закараха България на световен финал. И макар да останаха втори в света, те спечелиха най-важното - сърцата на българите.
Политиците ни са първи за снимки и последни за истинска подкрепа в спорта
Волейболът ни даде рядка възможност за национално единство. Еуфорията, която обзе нацията, показа, че българите са истински патриоти - в чистия и неопетнен смисъл на думата. Истинските герои, които вдигнаха цяла България на крака, са онези млади момчета от националния отбор, техните родители и техните треньори. А успехът им се дължи на онзи неуморен труд през всички тези години, който остава зад кулисите. Защото, повярвайте ми, такива успехи не падат от небето.
И когато тези спортни герои се прибраха на българска земя, на преден план пак изплуваха костюмираните мъже. Онези, които се сменят като носни кърпички и които управляват популистки, за да се задържат още малко на власт с помпозни обещания и без дългосрочна стратегия за развитие на българския спорт. Тези костюмирани мъже всеки път сядат наготово при всеки български спортен успех: те винаги са на първа линия за снимка дори когато нямат и минимална заслуга за постигнатото.
Колко точно е заслугата на държавата за успеха на волейболистите?
Този път това бяха вицепремиерът Атанас Зафиров и спортният министър Иван Пешев. И двамата заеха постовете си в началото на годината - месеци след формирането на волейболната чета на Бленджини и години след изграждането на момчетата от националния отбор като волейболисти. И въпреки че нямат никакво отношение към историческия успех, Зафиров и Пешев решиха да застанат най-отпред и да позират за обща снимка, закривайки зад себе си истинските герои.
Не са само Зафиров и Пешев - тепърва ще има още много костюмирани мъже, които ще опитат да се отъркат до волейболния триумф като политически пиар. А само колко ярък е контрастът между липсата на системна подкрепа към българския спорт и бързането да се направи снимка с успешните български спортисти. Защото да връчиш премия след вече постигнат успех не е системна подкрепа - това си е откровен пиар, с който за пореден път да си излъскаш имиджа пред обществото.
Държавна политика в спорта няма - няма и да има
Попитан как държавата ще подкрепя волейболистите занагред, спортният министър каза, че сега не било времето да се говори за пари. Напротив! Точно сега е времето да се постави този въпрос. Сега, когато цяла България гледа към волейбола, е нужно да се повдигне темата за крайно недостатъчното финансиране в спорта. Да припомняме ли думите на президента и старши треньор на волейболния ЦСКА Сашо Попов, че неговият клуб отдавна щеше да е изчезнал, ако разчиташе на държавата? И това важи за още много волейболни клубове у нас, в които се развива и детско-юношески спорт.
Проблясъците, които виждаме в българския спорт, се дължат на изключителния талант и усърдна работа на единици. Те нямат нищо общо с държавната политика в спорта, защото такава няма. Няма и да има, докато основната част от нищожния бюджет на спортното министерство се излива за недостъпни спортни зали и стадиони, които по-късно да се ползват за концерти. Държавата трябва да насочи вниманието си към масовия спорт - само така можем да се качим на магистралата към постоянните спортни успехи.
Без дългосрочна стратегия - България ще си остане с единичните проблясъци в спорта
В Actualno вече сме писали многократно по темата за "тихия убиец" на българския спорт - и ще продължим да го правим. Защото не ни липсват таланти - липсват ни визия и системна работа, липсват ни управленци, на които им стиска да работят с дългосрочна стратегия. И ако искаме да имаме елитен спорт, който да има постоянни резултати, трябва да започнем от масовия спорт. Със създаването на нужните условия - спортна инфраструктура, но такава, която да е достъпна за всяко дете; подкрепа на спортните клубове и школи, в които се работи; създаване на треньорски кадри и справедливи условия за работа за треньорите.
Крайно време е и да започнем да отделяме повече пари за спорт, както го правят държавите от Европейския съюз. Защото, както обичаме да припомняме, процентът, който се отделя за спорт от БВП на България, е 40 пъти по-малък от средния за ЕС. А и повече пари за масов спорт, означава по-здраво население, съответно и олекотяване на здравната ни система. Държавата обаче бездейства в стимулирането на активния начин на живот - и най-добрият пример са безбройните квартали, които стоят без адектавни спортни игрища и площадки.
Българската държава е олимпийски шампион по немарливост към спорта - и това трябва да се пише всеки път, в който някой политик застане за снимка до успял български спортист. За да не се забравя най-важното: успешните ни спортисти дължат победите си не на друг, а на себе си и на хората около тях. И независимо дали ще са със златни, сребърни или бронзови медали, в сърцата на народа винаги ще са първи. Ще останат последни единствено в политическата воля за устойчива държавна политика в спорта.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ ОТ "ВАР-ЪТ НА ACTUALNO": ЦСКА изпрати поредната изкупителна жертва. И така до следващия обречен на пангара
