Малките големи пианисти на Враца или когато носиш музика в душата

С Елица, която е осми клас, вече сме заедно 9 г. Боян започна на 4 годинки, а Мария е дошла на 2 години и половина. Майка й я е носела на ръце на уроците. Пеене, танци, пляскане с ръце-като детска занималня сме започнали. Докато другите деца мерят улиците, нашите деца не почиват. Много е приятно с тях. Тук имам само малки деца – 3-4-5 годишни, а в Музикалната школа към читалище „Развитие“ имам по-големи. Но после виждам плода на работата ми. 40 години работя като музикален педагог, на 20 години се омъжих за българин, дойдох във Враца, в Русия съм завършила музикално училище, а в БГ консерватория.

Ето ги малките големи пианисти на Враца:

Първи се престрашава да говори Боян Бисеров Николов:

Свиря на пиано от 4 годишен, сега съм на 8 г. Бързо заобичах пианото и госпожата, с нея станахме приятели. Участвал съм във „ВИВА пиано“, международен конкурс в София, от там имам две втори награди. Още в конкурс, организиран от местното Читалище в Пловдив – две първи награди.

По колко време свириш?

Понеделник, вторник и четвъртък свиря на пиано, а когато имам концерт и повече.

Връзват ли ти крачето за пианото?, шегувам се аз, но получавам отговор на място: "Не, защото трябва да натискам педалите!"

Уча в Начално училище "Иван Вазов“. Най-ми е интересно, когато има математическо състезаниe. Дори тази сутрин бях на такова, казва Боян.

Най-голямата награда е за художествено постижение преди 2 г., а най-престижната в Париж – втора награда, там свирих ария от Пърсел и джаз пиеса. Обожавам джаз!

И започва да ми свири блус, пиеса на Марта Майер. Губим го за 3 минути, вътре в музиката е.

Мисля да стана музикант, фокусник, доктор… И детектив, допълва майка му. Искам да си остана във Враца. Имам много приятели – Марти, Валери, заедно решаваме задачи. Бием се с пластмасови мечове, аз съм Дарт Вейдър.За да свириш на пиано трябва много търпение, става сериозен Боян, да не искаш много, има поуки и приказки…

Ние да правим каквото трябва, а да става каквото ще, помага му Олга Младенова. И ще има изненада след интервюто!

Мария Стоянова

Свиря от 2 г, сега съм на 13. То пианото си е станало като част от мен. Буквално! Бях си счупила ръката и 2 месеца не успях да свиря, не можех да повярвам, че не трябва да свиря, толкова много съм свикнала. Кръстена съм на баба Мария. Първите години именно баба ми ме водеше на уроците по пиано. Сега свиря всеки ден, май месец ще имам конкурс в Италия, град Стреза и се подготвям усилено.

"37-ми международен конкурс, двамата с Боян ще пътуват", уточнява Олга Младенова, очакват да им помогне Общината със средствата за пътуването до Италия.

На 2 г. ме доведе мама. Сега уча в СОУ “Христо Ботев“ и ми допада историята.

Но ще търся бъдещето си с музиката във Виенската консерватория, категорична е Мария.

До 12 кл. ще съм тук. Спортувам лека атлетика, имам си куче Джак Ръсел. Предстоят ми матури, сега съм 7 клас и ходя на уроци по математика и български. Първо свиря и после всичко останало. Втора смяна на училище съм и вечер също свиря поне час. Понеже от един конкурс бях спечелила да изнеса концерт във Виена, там се запознахме с професорът организатор Марко Спроза и затова реших Виена. Била е добра волейболистка, но си изкълчва пръстите и Олга Младенова я насочва към пианото.

Зад гърба си Мария оставя повече от 40 конкурси в България, винаги с призови отличия, но най важни са тези в Париж – втора награда, Флоренция и Виена. Сега подготвя произведения от Рахманинов и вариации на Бетховен , за конкурса в Италия през месец май.

Най-важното в живота ми е музиката и семейството. Девизът ми е : И това ще мине!

Елица Стефанова

В ТЕЛК-а на Елица е записано 100% без зрение…

За мен изглежда невероятно как едно дете, без да вижда, може да се справи с пианото, но е факт. Първоначално дори педагожката мисли, че до 3-тата година ще е интереса на Елица с пианото, но амбициозното дете продължава и по-нагоре. Елица има с 3 години по-голям брат, пианист, имат общ репертоар с баткото и изнасят концерти заедно.

Ориентирам се по черните клавиши в клавиатурата на пианото. Помага ми,че мога да уча по слух, това ми помага много. Първо ми свири госпожата нотите на едната ръка, после на другата , или тон по тон ми ги казва. Но много ми харесва. Любими са ми романтиците – Лист, Чайковски, Шопен. Понякога слушам филмова музика, джаз също харесвам.

Последната ми награда е от конкурс през 2018 г. в София – “Андрей Стоянов“, там имам втора награда, но на гала концерта изсвирих Бах и много ме поздравяваха.

Повече от 50 награди имам. С голямо вълнение си спомням за конкурсите в Албена 2011, 2012, 2013 г., където се състезавахме с много руснаци, а те са много силни. Но нашата госпожа е много добра, понеже и тя е учила в Русия. В Букурещ през2014 г. спечелихме с брат ми първо място в конкурс. Спряхме да свирим заедно, защото изисква много време да поддържаш общ репертоар. В Крайова преди две години - второ място в международен конкурс с пианисти от Европа и Азия. Във Виена имам две първи места, В Париж и Милано също. Най-голямата ми награда беше в Милано, защото нивото на участниците беше високо, там имам 98 от 100 възможни точки. Засега съм щастлива и си определям краткосрочни цели. Мечтая си да свиря. Обичам книгите, реално ги слушам през компютъра, любима книга е Граф Монте Кристо на Ал.Дюма, Гордост и предразсъдици, Жул Верн също. В книгите има много истории, ботаника, зоология. Уча езици - от втори клас уча английски ,от 5 клас уча немски после испански, сега съм в немска паралелка, а от лятото започнах да уча френски.

Много ми харесва грънчарството, ходя при майстор Куман Жеков в Етнографския комплекс -Враца и с него се уча да правя чинии и паници. Обичам да моделирам с ръцете. Може би има общо с пианото.

Основното кредо на Елица е „Бъди щастлив и ощастливявай другите“.

Габриел Ричард Байсъл

С Габриел се запознавам на следващия ден. Влизам и виждам седнало зад пианото едно русо и слабичко момченце с очила. “Ще запомниш неговото име, само след 2 години ще се говори за него“, коментира Олга Младенова.

Габриел ме посреща с пиеса на Марта Майер, усеща се как го владее суинг ритъма. Ето как ми се представи:

Аз се казвам Габриел Ричард Байсъл. На 9 години съм. Роден съм във Вашингтон, но живея в София от 5 г. На училище ходя в 34 СОУ.

Дядото разказва, че след като майката на Габриел скъсва с емиграцията и си намира работа в България, те се прибират от Америка. „ Не всеки може да живее там“, допълва дядото. „Той ми е дар от съдбата “ и гледа внука си с умиление.

Габриел има една специфична форма на аутизъм и за да има нормално училище и живот, семейството се прибира в България. “Ако бяхме останали в САЩ, там щяха да го лекуват само с медикаменти, а сега посещава училище за нормални деца“, разказва дядото.

Малкият пианист казва, че свири вторник, сряда, четвъртък и петък по два часа, в събота и неделя идва на уроци при Олга Младенова във Враца, след урока ходи с дядо на плуване, а вечерта се прибира отново в София.

В София учителката се отказва от него, твърде е особен и различен от другите деца. Тогава се свързват с Олга Младенова и започват съботно-неделните уроци във Враца.

На Габриел му харесва най-много в училище, че е с приятелите си. „И математиката ми харесва“. А когато питам за българския език се отваря една изненадваща способност – той учи с майка си английски и немски, знае гръцката азбука, а в дните преди Коледа, когато е във ваканция при баба и дядо във Враца, от скука научава арабската азбука и да брои до 100. Има изключителна музикална памет, хвали го преподавателката му Олга Младенова. След като чуе една мелодия, е способен веднага да я изсвири. И е много добро дете. Харесва му китайския език и се надява да започне да изучава и този език.

„Той е златно дете, гениален е“, допълва учителката му.

„Ще свиря доста, за да стана музикант, искам да стана музикант! “ На 15 април ще има концерт в конкурса„ Вива пиано“ в София.

Сега се готвим за този конкурс, не зная как ще се държи пред публиката, как ще се справи на сцената, коментира учителката му. Габриел не се влияе от околната среда, каквото трябва да прави, той си го прави, допълва дядото. Ще му стискаме палци, дори да не спечели награда, за него е от значение да се тренира да се явява на конкурс.

„Харесва ми играта Майн Крафт Лего. След урока по пиано следва урок по солфеж.След това 2 часа плуване с дядо. Имам си приятел , казва се Алек от втори „ б “клас . Обичам да ям много спейс кукис,салами, нещо такова малко…“.

Толкова е слабичък, че ще се счупи, но има една усмивка, която обезоръжава всеки, който го погледне. И сини очи като синчец.На финала на разговора Габриел казва:

„Пожелавам на всички довиждане и до нови срещи, да бъдат здрави, да обичат музиката и да бъдем добри“.

„ Всеки има право на този свят да се развива,независимо как е роден , на раздяла споделя Олга Младенова. Щастлива съм с тези деца!“

Тръгвам си в неделните пролетни улици на Враца, но не мога да се отърся от мислите за малките пианисти. Има хора по кафенетата и пейките, припича слънчице, а аз се усмихвам при мисълта,че вече познавам деца, които ще прославят Враца. И всички са добри човеци. Може би това е ефектът от музиката – нали казват: Който пее, зло не мисли!