Държавният секретар на САЩ Джон Кери предизвика възбуден дебат за военната намеса в Сирия с един привиден гаф по време на пресконференция в Лондон. За да избегне атака срещу страната си, сирийският президент Башар Асад трябва просто да предаде химическите си оръжия възможно най-бързо. Русия, Сирия и ООН веднага подскочиха при този дипломатически подарък, тъй като видяха лесен начин за излизане от кризата, въпреки че Кери смяташе, че Асад „не е готов да го направи и едва ли е възможно”.
Така, много въпроси възникват относно предаването на най-големия запас от химически оръжия в Близкия изток. Сред тях са трудностите да се получи достъп до местата във военните зони, фактът, че Организацията за забрана на химическите оръжия няма нито персонал, нито средствата да извърши подобна операция, и огромните съмнения по отношение на това дали Асад ще бъде честен и ще предаде целия си химически арсенал. Дори тези препятствия да бъдат преодолени, Асад винаги ще има на разположение арсенал от биологични оръжия, сред които е и вирусът на вариолата.
През юли 2012 година тогавашният външен министър на Сирия заяви, че страната му никога няма да използва химически или биологични оръжия, както и че сирийската армия пази всички запаси и хранилища, което всъщност потвърди наличието на сирийска програма за производство на биологични оръжия.
Това изявление сложи край на дългите години, през които международната общност правеше предположения по въпроса. Така, през март директорът на американското разузнаване Джеймс Клапър потвърди съществуването на сирийска програма за биологична война, а Франция поиска тази точка да влезе в проекторезолюция на ООН.
Докато за химическите оръжия има едновременно договор и режим за инспекция, за биологичните оръжия не е направена подобна стъпка. Сирия е сложила подписа си под Конвенцията за биологичните оръжия и отровите, но не я е ратифицирала.
В зависимост от вида и начина на използване на патогенния агент, вируса или отровата, аргументът, че Асад не би прибягнал до биологични оръжия, тъй като това би могло да застраши и неговото правителство или армията, всъщност не е надежден.
По време на удари биологичните оръжия биха могли да бъдат ефективно използвани срещу цивилно население в определен регион, който няма да бъде пряка заплаха за правителството или армията на Асад.
Основните програми за биологично оръжие на сирийския режим са ръководени от изследователския център в Дамаск, който има лаборатории в Алепо и Хомс. Центърът представлява огромен комплекс със специализирани звена за изследване на всеки патогенен агент. Лабораториите са много модерни, но за разлика от химическите оръжия, запасите от биологични оръжия са остарели. Необходимата инфраструктура за провеждане на незаконни и на легитимни изследвания е една и съща, което прави усилията за установяване на програма за биологично оръжие крайно трудни. Както и при разработването на ваксини, процесът става опасен едва в своя край.
Докато химическите оръжия могат да се използват контролирано, биологичните представляват живи организми и не познават граници. Надзорът върху запасите химически оръжия на Асад е много по-лесен от това да бъдат локализирани биологичните програми, които се изпълняват във военни и граждански обекти, във ветеринарни лаборатории, чрез фармацевтичното и агро-промишленото производство и в институтите за обществено здраве.
Вариолата може би е най-опасната програма, която притежава Сирия. Дълго време Дамаск бе подозиран, че пази щамове на вариола от последното избухване на епидемия през 1972 година, както и ще вероятно е получил генетично модифицирани щамове от Северна Корея през 2006 година. Противно на химическите оръжия много биологични агенти са силно заразни и преносими, имат дълъг инкубационен период и могат да се променят генетично за неутрализиране на съществуващите лекарства. А предвид съвременния транспорт критична се оказва скоростта, а не пространството на разпространяване. В случай на биологична атака много бързо може да се достигне до международна кризисна ситуация.
В светлината на всички тези факти, комплексът за биологични оръжия на Асад представлява много по-голяма заплаха от този за химическите оръжия. Пренебрегвайки този факт и като се съсредоточава единствено върху използването на химическите оръжия, Западът всъщност позволява на Сирия не само да задържи тортата си, но и да я изяде.
Монд
