Безнаказаният преход е това, което уби Милен Цветков

В този профил се вписва предполагаемият убиец на Милен Цветков и този профил е печално известен. Опитайте се да влезете в двете съзнания. Едното на човек, спрял на червено, в центъра на столицата, нищо неподозиращ, особено в този момент. Другото - напълно изтръпнало от амфетамин съзнание, изгубило предствата за място, скорост, опасност, отговорност. Трябва да предположа - това съзнание няма нищо общо с онова, което наричаме "нещастен случай", със струпването на твърде много рискове по случаен начин, които в някакъв момент прогърмяват в трагична засечка и водят до катастрофа. Не, това съзнание се възпитава, трупа, усвоява и напредва в безумието си. С всяка година става все по-зле, чувството за безнаказаност все по-голямо. Какви са глобите за превишена скорост? Може ли да ги сравним с тези с разходка в парка заради коронавируса? Каква щеше да бъде картината на жертвите, ако отдавна бяха спуснати превантивни високи наказания за всеки ненормалник? Дали пък е възможно натрупаното богатство на родителите и охолството на синчетата да става по незаконен начин? 

В голяма степен тази катастрофа е илюстративна за всичко онова, за което журналистиката правеше опит да разказва - за шибания преход и всичките му последствия. А това неминуемо водеше до следното: сваляне от ефир, удавяне в негледаем часови пояс, неща, които са се случвали на Милен неведнъж и с които може да свикне само човек, който има характер, доблест и онзи здрав непукизъм, който всички харесвахме. Преди няколко дни главният прокурор се обяви за Божия инструмент, а преди няколко седмици - за големият разследващ на Прехода. Как 22 годишно момче получава джип за над 120 000 лева, колко още са подобните случаи, обаче е незначителен въпрос. Преходът никога не се е разследвал - само се довършва, за да може да интронира докрай едни и да изчисти други. 

Автор: Райко Байчев