Честита Нова година!

2019 година ще е добра, ако всеки от нас успее да направи поне една крачка към щастието. Щастието е нещо строго индивидуално и трудно може да се опише, но никой не може да го сбърка. Щастието е усмивката на любимия човек, радостта в детските очи, умилението в очите на родителите след поредната детска пакост, удовлетворението от сътвореното от теб в помощ на някой друг и въобще толкова още много неща, че няма да ми стигне един живот да ги опиша.

Най-важното е да не забравяме - нашето щастие не бива да е за сметка на нечие друго, защото рано или късно това, което смятаме за щастие, ще се разпадне.

Не бива обаче да не виждаме, да забравяме и пренебрегваме делата на тези, от които в крайна сметка зависи щастието на всички - тези, които са начело, макар да не заслужават. И да не допускаме да ни правят на маймуни - защото ако не уважаваме себе си, няма как да уважаваме и другите. Нека не си мълчим, когато не трябва, да задаваме въпроси, когато се съмняваме и да не позволяваме на идиотите да се превръщат в гении - това е сигурна рецепта за бягство от щастие. Примери безброй - когато банките в България премълчават предимствата на платежен инструмент, който е създаден от Европейския съюз с идеята да е в услуга на обикновения човек, поне да го кажем. Когато председателят на уж върховния символ на демокрацията в България т.е. парламента Цвета Караянчева описва 40 лева като поне 4000, за да защити "стабилността", минимум да се възмутим. Когато Путин се хвали с хиперзвукова ракета, но не обяснява от какъв материал е направена тази ракета, че да издържи полет със скорост Max20, който ще доведе до нагряване на "оръжието" от 27 000 градуса по Целзий (температурата на повърхността на Слънцето е 5780 градуса по Целзий), поне да попитаме - може би Владимирович ще последва Ким Чен Ун и ще прати човек на Слънцето? Когато Тръмп отиде в Ирак и за Коледа пусне в Twitter видео, с което разкрива самоличността на бойци на "тюлените", да не пропуснем най-малкото да си помислим за него като за кандидат за Четвърти километър и да отречем всякакви "български" варианти на "президент-бизнесмен-милиардер-технократ-идиот". И когато Юнкер го стегне ишиаса, да му препоръчаме дълга рехабилитация.

Досадно е, знам - да говорим за морал и ценности точно сега. Да се убеждаваме отново, че моралът и ценностите са пътните знаци по пътя към щастието. Но кога ще е приемливо да говорим, щом вече почнахме усърдно и да не ги виждаме? Докато "Честита Нова година" просто ще означава само и единствено "Честита предишна"? Колкото и да е неприятно, няма друг начин - каквото сами си направим, друг не може да ни го направи. Затова - пожелавам на всички да не бягаме от неприятното, защото иначе то ще ни развали приятното. И много, много здраве - наздраве!

Автор: Ивайло Ачев