Да празнуваме ли 3 март – що за въпрос

Годините на агресивна руска пропаганда и на провали на Европейския съюз, съчетани с комунистическото ни наследство в мисленето натрупаха ужасен разделителен товар. Българинът масово не можа да схване, че свободата значи задължения, не само права. Твърде голяма част от обществото ни се държи като навършил 18-20 години младеж – вече е пълнолетен и трябва сам да се оправя. Само че като дойде ред да слуша родителите, веднага става независим и на контра, обаче търси мама и тате като има нужда от пари.

Израстването на едно общество трае много дълго. Но за да може да расте, то трябва да помни защо изобщо е общество.

Ние сме българи. Говорим български език. Споделяме като цяло близки виждания за света. Имаме талант да вършим много неща сносно, на едно и също добро ниво. Обичаме да сме заедно и да си отпуснем душата, с роднини, приятели и съседи. Не вярваме на никоя власт, защото политиците лъжат. Хич не се престараваме да спазваме правилата, защото политиците лъжат. Ей такива неща.

За да живеем и съществуваме заедно, сме възприели някои крайно необходими правила. Например – избираме (обикновено на всеки 4 години) хора, които да управляват движението на обществения живот и държавата. Съгласяваме се, че всички го приемаме, независимо дали сме гласували за тях или не. И когато достатъчно много от нас не са съгласни какво правят тези хора, искаме да дойдат други на тяхно място.

На хартия звучи добре. На практика всичко се изражда, защото хората са така устроени, че все искат повече. Искат, искат, вземат, вземат и накрая се пръсват заради алчността си.

Хайде поне на 3 март да не искаме повече. Да си спомним, че сме българи. Че говорим един език. И че сме свободни – все още. Да празнуваме тази свобода, защото въпреки всичко правото да можеш да избираш свободно е нещо, за което се е ляла толкова кръв. Хайде да не я опетняваме, като я смесваме с кръвта, която се лее сега в Украйна. Най-малкото защото и тя е за правото да избираш свободно. И да благодарим, че все още българите можем да сме свободни. Защото това не е даденост!

Автор: Ивайло Ачев