ДПС – вечният печеливш

Като казаха брифинг, наистина хората на Доган бяха кратки. Не допуснаха да ги питат това ли е окончателното им решение и има ли обстоятелства, при които може да се промени. Нито дали те самите смятат, че трябва да има ремонт на основния закон. Нито дали те самите имат подобни предложения. Нито дали ако имат свои идеи, биха ги обсъдили с ГЕРБ и ако да, при какви евентуални условия.

ДПС останаха господари на мълчанието, а понеже вчерашната им категоричност беше кратка и некоментирана, гаданията и спекулациите се породиха неизбежно. И неизбежно от тях печели партията на Ахмед Доган. Защо ли? Защото на пръв поглед ДПС постъпва по съвест, а на втори проглед печели дивиденти за следващите избори, които са единственото сигурно нещо в настоящата политическа бъркотия. Дали предсрочни, както се очертава, или редовни, както едва ли ще стане, изборите ще бъдат факт.

Какво точно печели Доган от лаконичната категоричност, с която Карадайъ отхвърли оферната на ГЕРБ за ремонт на Конситуцията и ВНС? Още недоизказал се Карадайъ и в същия миг заваляха прогнози и диагнози: ДПС, видите ли, винаги е играло с БСП. Край на мита за топлата връзка между Пеевски и ГЕРБ. ДПС, видите ли, може и да се изметне и да преговаря за свой вариант за промени в основния закон, или на следващ етап да поиска нещо срещу подкрепа на ремонтиран вариант на варианта на ГЕРБ. Ако ГЕРБ съберат все пак 120 гласа (с независимите), ДПС ще спазари подкрепата до 160, за да минат поправките. Не, ДПС няма да се изметне, правителството ще падне тези дни, или ще доизкара мандата си, но с друг премиер. И така, колкото вестници и сайтове, толкова прогнози, наистина опиращи в повечето случаи до диагнози.

А може би нещата са точно толкова прости, колкото изглеждат. И някъде зад оградата на сарая в Росенец почетният председател гледа и се подсмива иронично и на акъла на прогностиците, и на ентусиазма на протестерите.

ДПС беше последната партия, която си каза думата по предложенията на ГЕРБ. Иначе казано – последната дума, тежката дума. И заваляха изказвания (включително и от Отровното трио), че това беше последния шанс на Бойко Борисов да запази властта. Ами хубаво, така е. А в чии ръце излиза, че е била Борисовата власт? В ръцете на Доган, разбира се. А кой още е в пратията на Доган? Делян Пеевски, разбира се. А колко пъти през годините Ахмед Доган (а напоследък и Делян Пеевски) разваля достлука с някой, който вече не му е изгоден? Ами много пъти. Да си спомним кой предаде първото правителство на СДС с министър-председател Филип Димитров, което се самосвали с гласовете на ДПС.

Да припомним и само и единствено как някои банкери и бизнесмени влошиха отношения с г-н Пеевски и какви емигрантски неприятности споходиха довчерашните му ортаци. Няма нужда от повече исторически справки от годините на прехода. Кратко, по Догановски казано, ДПС е с тези, с които му е изгодно. В нашия случай това са недоволните от управлението на ГЕРБ граждани. Е, сред тях се мъчат да изпъкнат някои фигури, свързани тясно или широко с БСП, но какво значение има това за партията на Ахмед Доган? Какво значение има наистина, след като тази партия продължава да манифестира влиянието си?

А да не забравяме, че на първия от поредицата протести край Росенец "Доган сарай фест", почетният председател цъфна на оградата да изслуша щенията на протестиращите. Те поискаха (от него поискаха!) да уволни Бойко Борисов и Иван Гешев. Доган каза "да, добре". Какво му пречи да даде вид, че е удържал на думата си?!

Автор: Спасиана Кирилова